Слав Недев, Biotope X
Първи от деветия месец доплувах до ноември. Морска птица над мен четеше написаното от Нептун върху вълните:
„Събуждай богове, не хора!“
Днес съм магарешки трън,
дърво с изсъхнала коруба,
забравено във вазата сърце.
Правостоящи един до друг,
измачкани души в градския транспорт,
вдишваме дълбоко изгорелите газове,
главите ни се изпълват с болка,
друсаме кофти нафта.
Старата маршрутка се гърчи в болка, бременна за пореден път със спомените ни,
раждаме се скоро,
все на една и съща ламаринена спирка,
родилен дом за наркозависими мечти.
Художникът говори по стар маниер,
твърдо като стъклото от буркана с краставички „Оберон“,
крал на феите от средновековен епос, нарязан на малки парчета в пластмасова чинийка за еднократна употреба,
петъчният следобед празнува зад паметника на Писателя,
чаршията е само спомен удавен в ракия без бандерол,
истории за наследство и убийство от далечни земи,
разказват няколко прогнили зъба в сладкодумните усти,
аз съм мушкатото в хартиена кесия, препикано от уличните котки и старото им куче Андромаха,
подслушвам заклинания натъпкани в торбичка „кауфланд“…
списание „Нова социална поезия“, бр. 38, януари, 2023, ISSN 2603-543X