Поезия

Ваня Вълкова – Зимни стъпки

27.12.202202.01.2023 by New Social PoetryNo Comments

Слав Недев, Levitation 2

АВТОГЕНЕН ТРЕНИНГ В КОРИДОРА НА ПОЕТИЧНИЯ МАРКЕТПЛЕЙС
(или пространство на успеха)

Добре дошли
в поетичния маркетплейс!
Добре дошли
в отдалечаване от смисъла!
Добре дошли в
надпреварата за идентичностна загуба!

Настанете се удобно!

Бъдете доволни!

Протегнете се спокойно
и умишлено бавно

С бавни движения на ръката,
отворете белият плик
С бавни движения на очите,
погледнете към небето,
и си представете, че сте птица

Наближава
кулминационният момент на вечерта
Излезте на мекият зелен килим,
покрит с останки от изтръгнати крила
Изправете се гордо и пристъпвайте бавно
Приемайте равномерно и овладяно
всичките достигащи,
до вас овации
Усмихвайте се непрестанно
и монотонно кимайте с глава
Отворете бялата мраморна кутия,
приберете шумовете от зелени хартии
Използвайте
новите си придобивки-ръце
и благодарете всеобхватно,
че вече не летите,
а може да отваряте и затваряте врати

Пристъпвайте бавно

Прожекторните светлини
преминават, през вас
Никога няма да забравите този момент
Пристъпвайте
стабилно и бавно

Краката ви натежават
бавно и постепенно
Ръцете ви натежават
бавно и постепенно
Главата ви натежава
бавно и постепенно
и се превръща в опаковка

Бъдете прецизни
и открито въодушевени
Разопаковайте,
до болка и кръв,
махнете всички ненужни опаковки
Премахнете страха от неуспех
Бъдете свободни!

Добре дошли
в нашето вътрешно
пространство на успеха

Затворете вратата
Навън е ветровито

Дами и господа,
Недами и негоспода
Три пъти благодаря

14 декември 2022

Ваня Вълкова
Стихотворението е част от ръкописа
КОДОВЕ В ГРАДА / ЪРБЪН КОДОВЕ

ЗИМНИ СТЪПКИ ( НЯКОИ СА НА КОТКА )

Котката премина
бавно
отпечатък на недосегаемостта

Котката проряза
остро
сухия студ на детска градина, без деца

Котка-плазматично тяло
се огъна
за миг фрагментира стъклото, през което гледам света

Цветовете на движенията се променят
–
тя не ме вижда
тя не знае е че е студено
тя не знае значението да си отвъд границата
на преминаване на ежедневието

Черната котка елегантно преминава
през зимата на моят сезон

януари 2022

списание „Нова социална поезия“, бр. 38, януари, 2023, ISSN 2603-543X

Марияна Кондова – Въглероден отпечатък на моята мусака

25.12.202204.01.2023 by New Social PoetryNo Comments

Слав Недев, Levitation 1

Въглероден отпечатък на моята мусака,
Въглероден отпечатък на моята зелева чорба
Въглероден отпечатък на моята шкембе чорба
Въглероден отпечатък на моята баница
Въглероден отпечатък на моята свинска плешка с гъби
Въглероден отпечатък на моята кървавица
Въглероден отпечатък на „блек ангъс“, който не е мой

списание „Нова социална поезия“, бр. 38, януари, 2023, ISSN 2603-543X

Петър Петров – Мамут

25.12.202203.01.2023 by New Social PoetryNo Comments

Слав Недев, Останки тактилност, 1996, Soft Pastel on Paper, 50x65cm

Вкосмолет
Ледопад
Ураган
Космонавт
Звездокрушение
В Безкислородността
на Непознатозем
Извънземнота
за Мамутолов
от Смъртоглад
Фуко Плувакорабчев
Подостря си антенопредавателя
по Безкрайнолед
Тежка гравитация
Последния мамут
Послевкус на Страхострах
Плътонаръг и
Сърцеряз
Мамуторев
Човекоплач
Полярно Гладовидение
Мираж в пустинията
Животек
Смъртишина
Червеносветомиг
Аларма за критични жизнени нива
човекозабит
антенопредавателя
Излъчва му утихващия пулс
С честоти расейва се във вакума
Като поток подслаждащ
соления океан отатъка.

списание „Нова социална поезия“, бр. 38, януари, 2023, ISSN 2603-543X

Йорданка Рашкова – Обезболяващите

25.12.202202.01.2023 by New Social PoetryNo Comments

Слав Недев, 144 буркана йогурт (поглед отгоре с перспектива)

Тази сутрин, в огледалото,
открих доказателството
за снощната ти изневяра.
Перверзно ли е, че се усмихнах…
А после си спомних,
това е измислено щастие.
И ми се доплака.
Колко живота са ми нужни,
за да се науча, да бъда щастлива.

Обезболяващите
са като фалшивото щастие.
Не чувстваш нищо,
но болката остава.
И се завръща с нова сила.
В най-неподходящия момент.

списание „Нова социална поезия“, бр. 38, януари, 2023, ISSN 2603-543X

Теодора Пеломиду – Писмо до тате

25.12.202203.01.2023 by New Social PoetryNo Comments

Слав Недев, Останки материя, 1995, Soft Pastel on Paper, 50x65cm

Пресечка в залеза на любовта

Не се страхувай, мое аз,
когато сме в безпътица
е нужна лудост.
Обичай ме,
защото утре ще сме здрач.
Погледни ме смело
и скочи в очите ми.

Писмо до тате

С този влак
внезапно пристигна,
кървав залез
препълнен със болка.
Ти на гара „Драма“
тихо въздъхна
потъна с мъглата
в безкрая.
На перона осъмнах
внезапно бездомна.
Сядам на куфар
със спомени стари.
После назад
погледнах печална.
И останах завинаги
в своята драма.
В този влак –
с прикачени вагони,
няма надежда,
има само съмнение.
Някога, някъде
дали ще се срещнем?
Птици без вяра
с криле нажежени.

Днес пак сънувах
тези вагони,
кървав залез –
сълзи във съня ми.
Някога –
пак ще бъда твоето
мъжко момиче.
Някъде –
пак ще сътвориш
съдбата ми, тате.

списание „Нова социална поезия“, бр. 38, януари, 2023, ISSN 2603-543X

Десислава Валентинова – Старчески истории

25.12.202201.01.2023 by New Social PoetryNo Comments

Слав Недев, Артефакт, 1996, Soft Pastel on Paper, 50x65cm

Деца на убийци
(по мой сън)

Среща с теб,
Любов моя,
Казваш,
Нямам деца,
За да не ги гони
Един ден народът,
Защото съм убиец
Деца на убиец
Щяха да са

Разбирам
И продължавам
Да сънувам

Стоя до Бойко Борисов
С ръка зад гърба си
Той дава тайно знак
И ме убиват
С ръка до лявото ухо
Той дава знак
И ме награждават
С торта
С много срещи
Господин Борисов казва,
Вземи, момиче,
Че остана сама

Това са сънища,
Мили читателю
Остани със мен
Във любовта
Любовта
Винаги звучи
Като стъпки
Дори след смъртта

Останалото
Са черепи
И кокаляци.

Старчески истории

Дядо Цецко е на 101-а
Роден 1921
Днес се опитвал
Да убие
Муха
Врънкала край
Розовия крем
От десерта

И как я умори, дядо Цецко?
Ми, как, не става
Не става
В последния
Момент
Вися над нея
Въздухозатаително(!)
… ще я изпусна вече
От обсега на мухобойката
… си викам… и,
Айде бе, Цомпа
Цвъкни я
И в акъла
Иде жена
Първата
Която оправих
Цап – шляпнах
Мухата
Мина от ред!