Слав Недев, Levitation 1
Въглероден отпечатък на моята мусака,
Въглероден отпечатък на моята зелева чорба
Въглероден отпечатък на моята шкембе чорба
Въглероден отпечатък на моята баница
Въглероден отпечатък на моята свинска плешка с гъби
Въглероден отпечатък на моята кървавица
Въглероден отпечатък на „блек ангъс“, който не е мой
списание „Нова социална поезия“, бр. 38, януари, 2023, ISSN 2603-543X
Слав Недев, Останки тактилност, 1996, Soft Pastel on Paper, 50x65cm
Вкосмолет
Ледопад
Ураган
Космонавт
Звездокрушение
В Безкислородността
на Непознатозем
Извънземнота
за Мамутолов
от Смъртоглад
Фуко Плувакорабчев
Подостря си антенопредавателя
по Безкрайнолед
Тежка гравитация
Последния мамут
Послевкус на Страхострах
Плътонаръг и
Сърцеряз
Мамуторев
Човекоплач
Полярно Гладовидение
Мираж в пустинията
Животек
Смъртишина
Червеносветомиг
Аларма за критични жизнени нива
човекозабит
антенопредавателя
Излъчва му утихващия пулс
С честоти расейва се във вакума
Като поток подслаждащ
соления океан отатъка.
списание „Нова социална поезия“, бр. 38, януари, 2023, ISSN 2603-543X
Слав Недев, 144 буркана йогурт (поглед отгоре с перспектива)
Тази сутрин, в огледалото,
открих доказателството
за снощната ти изневяра.
Перверзно ли е, че се усмихнах…
А после си спомних,
това е измислено щастие.
И ми се доплака.
Колко живота са ми нужни,
за да се науча, да бъда щастлива.
Обезболяващите
са като фалшивото щастие.
Не чувстваш нищо,
но болката остава.
И се завръща с нова сила.
В най-неподходящия момент.
списание „Нова социална поезия“, бр. 38, януари, 2023, ISSN 2603-543X
Слав Недев, Останки материя, 1995, Soft Pastel on Paper, 50x65cm
Пресечка в залеза на любовта
Не се страхувай, мое аз,
когато сме в безпътица
е нужна лудост.
Обичай ме,
защото утре ще сме здрач.
Погледни ме смело
и скочи в очите ми.
Писмо до тате
С този влак
внезапно пристигна,
кървав залез
препълнен със болка.
Ти на гара „Драма“
тихо въздъхна
потъна с мъглата
в безкрая.
На перона осъмнах
внезапно бездомна.
Сядам на куфар
със спомени стари.
После назад
погледнах печална.
И останах завинаги
в своята драма.
В този влак –
с прикачени вагони,
няма надежда,
има само съмнение.
Някога, някъде
дали ще се срещнем?
Птици без вяра
с криле нажежени.
Днес пак сънувах
тези вагони,
кървав залез –
сълзи във съня ми.
Някога –
пак ще бъда твоето
мъжко момиче.
Някъде –
пак ще сътвориш
съдбата ми, тате.
списание „Нова социална поезия“, бр. 38, януари, 2023, ISSN 2603-543X
Слав Недев, Артефакт, 1996, Soft Pastel on Paper, 50x65cm
Деца на убийци
(по мой сън)
Среща с теб,
Любов моя,
Казваш,
Нямам деца,
За да не ги гони
Един ден народът,
Защото съм убиец
Деца на убиец
Щяха да са
Разбирам
И продължавам
Да сънувам
Стоя до Бойко Борисов
С ръка зад гърба си
Той дава тайно знак
И ме убиват
С ръка до лявото ухо
Той дава знак
И ме награждават
С торта
С много срещи
Господин Борисов казва,
Вземи, момиче,
Че остана сама
Това са сънища,
Мили читателю
Остани със мен
Във любовта
Любовта
Винаги звучи
Като стъпки
Дори след смъртта
Останалото
Са черепи
И кокаляци.
Старчески истории
Дядо Цецко е на 101-а
Роден 1921
Днес се опитвал
Да убие
Муха
Врънкала край
Розовия крем
От десерта
И как я умори, дядо Цецко?
Ми, как, не става
Не става
В последния
Момент
Вися над нея
Въздухозатаително(!)
… ще я изпусна вече
От обсега на мухобойката
… си викам… и,
Айде бе, Цомпа
Цвъкни я
И в акъла
Иде жена
Първата
Която оправих
Цап – шляпнах
Мухата
Мина от ред!
Аха, казвам,
Браво
А той си яде крема
И горната устна
Облизва
Като хлапе.
списание „Нова социална поезия“, бр. 38, януари, 2023, ISSN 2603-543X
Слав Недев, Пост-урбанистична визия No. 3. 2008, 120 х 150 cm, маслени бои, платно
лудниците са – в жълто…
слънцето също е жълто…
стаите на лудниците са – в бяло…
на оня свят цветовете са в бяло…
…
неописуемото е полет на мисълта…
списание „Нова социална поезия“, бр. 38, януари, 2023, ISSN 2603-543X
Слав Недев, Пасаж. 2022, 75 х 100 cm, маслени бои, платно
плитчините
са с дъно
дълбините
с изплуване…
кратък
за украса
е животът
а голотата удължава…
понякога
песента на живота започва
с куплет от предсмъртно писмо…
любов
и за тези
над които
звездите блестят в ярко студено…
списание „Нова социална поезия“, бр. 38, януари, 2023, ISSN 2603-543X
Слав Недев, Останки покой, 1996, Soft Pastel on Paper, 50x65cm
вълните му
изхвърлят на брега
митове за
богове и герои
с теб седим
сгушени на пясъка
и слушаме
разказ след разказ
списание „Нова социална поезия“, бр. 38, януари, 2023, ISSN 2603-543X
Слав Недев, Yogurt in the Sky, 72
аз съм
окото на червея
и съзерцавам стомаха
на рибата която
се пържи
в тигана
всеки момент очаквам да се
пръсна
вълнуващо
нали
потъване
по гръб
с разперени ръце
в легло от тишина
треви
и макове
затворени очи
целувани от слънцето
оранжев мрак
завръщане към бъдното
наесен листата умират
сънуват последно своята пролет
любовта на дъжда
горделивия вятър
смеха на пчелите
прохладните нощи
сега са старици
очакват смъртта си
летисия
нищо лично
летисия
въпрос на късмет
нощта е беззъба скитница
свита в ъгъла
с бутилка в ръка
твоята нощ
денят е мършава хрътка
с хлътнали хълбоци
и безумни очи
познаваш го
нали
хайде тръгвай летисия
нищо лично
просто късмет
други липи
когато си тръгваш
не забравяй чадъра
с него откачих
шалчето ти от липата
помниш ли
сега те очакват
други липи
списание „Нова социална поезия“, бр. 38, януари, 2023, ISSN 2603-543X
Слав Недев, Съзерцание. 2022, 90 х 90 cm, маслени бои, платно
И да можех
с трудно дишащите устни на самата златна рибка
да ви пиша,
да ви видя някъде щастливи,
да вървя към вас и да повтарям
не урок, не обещанието изпълнимо, не ласкателствата,
мерени три пъти, след това едва кроени.
И животът, ако ний не му приготвяме тигана,
има още да ни изповяда. О,
да можех да ви пиша,
със задавените устни на самата златна рибка
да ви пиша,
със самите ви сърца отблъскани да пиша,
не със тоя молив, не с перото,
не с натрапчивото аз
на пишеща
машинка.
списание „Нова социална поезия“, бр. 38, януари, 2023, ISSN 2603-543X
