Ружа Велчева – Великден

Великден

1.
Стотици свещи,
малки и големи –
според греховете…

А над тълпата,
отдавна
невярваща
във вярата,
отегчен,
за кой ли път
възкръсваше Христос…

Варна
1965 г.

 

2.

Един ден,
незаписан в Светото писание,
на Христос ще му омръзнат
хвалебните речи
на благочестивите червеи,
дарили го със безсмъртие,
за да се хранят
с плътта
и кръвта му…

Ще слезе мълчаливо от кръста
и ще бъде щастлив,
че е смъртен…

1985 г.

 

3.

Жестока е кармата
на необходимия грешник.
За да обезсмъртят Божия син
е нужно предателство!

Това е цената.

За Христос – любов
и вечна слава .
За Юда – храчки и анатема.

Плачете за необходимия грешник!
Плачете за Юда!

2017 г.

 

*
Пустинята на глътки жадно пие
реката във душата ми
оазисът зелен
възкръснал сред безвремието

 

Болка

Господи,
колко болезнен
е пътят през пустинята
от моето тяло
до твоето тяло…
Там,
някъде по средата,
тлее огънят.
Ключът – изгубен.
Забравен – езикът.
Магията – погребана
в пясъка,
изтичащ между пръстите…

 

Ослепях за слънцето.
Оглушах за птиците.
Забравих гласа си.
Престанах да дишам.
Умирам.
Обичам ли?
Мразя ли?…

 

*
В тялото ми есенно
линее
птица пролетна.

Не поглежда трохите.
Водата не докосва.
Тъмнината я плаши.

Пролетни небеса
сънува
птицата
в затвора
на тялото ми
есенно…

 

In the Death Valley

Слънце убиец.
Хлъзгави пясъци.
Дебнещи змии.
Подлудяваща тишина.
Измамно спокойствие –
като предателство
от приятел…

Болезнено изхлузих
старата си кожа.
Преродена,
кръвта ми срина
здравите прегради
и сега
голото ми тяло
свети,
озарено,
от допира на нежните ти пръсти

Добре дошъл във Рая!
Но се пази –
и аз сама не зная
дали сега съм Ева
или змията…

 

Вън от рая

Прокудени от Бог,
две деца –
изгубени и любопитни,
последвахме змията
сред тревите,
които шепнеха с телата ни…
Ласкавият залез
напълни шепите ни
с лудо вино
и ето –
огънят на виното
разпалва вече
жадните тела.
Една нетърпелива,
последна капка
от устните ми се отронва
и бавно
пълзи
по мрамора
на кожата ми
в очакване
да я изпият
устните ти…

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017

Камелия Василева – Песента на птиците

*
слушам
песента на птиците
помниш ли
колко пъти
сме я слушали заедно
а ти не я чу
нито веднъж

 

*
лампата
в коридора
се преумори
от нашето будуване
на сутринта ни каза
сбогом

 

*
давя се
в очите ти
без позволение
не ми подаваш ръка
нарочно

 

*
не е лято
а банския
се подава от гардероба
поздравявайки
подсещайки
и припомняйки ми
колко пъти
съм тръгвала
към плажа с него
само
за да го изоставя на пясъка

 

*
прехапвам устни
в мисли
за твоите
върху тялото ми
извито в ръцете ти

 

*
хапеш устните ми
докато ме гледаш
дано си мислиш
за мен

 

*
играем си
в пясъчника
на любов
губя представа
за времето
забравям
какво съм искала
но чувствам
че това
си ти

 

*
страшно е
неизвестното
и така възбужда
любопитството ми
почти смъртоносно

 

*
вятърът
ми нашепва
устните ти
по голото ми тяло

 

*
ще те разходя
в мислите си
ще ти дам да надникнеш
в най-тъмните места
на ума ми
и ще ти постеля
в сърцето си
ако решиш
да останеш

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017

Камелия Накова – Мъртво море

*
мъртво море
не е географски обект
а водният басейн на
кръвта ми
която излиза от сърцето
умиращо от болката
по неподелената ни любов

 

*
името ти
пари на гърлото ми
когато го изричам
така, както алкохола
(който пия при отсъствието ти)
го прогаря
сега съм тройно изгорена
един път за това, че ме
подпали с бягството си
един път за това, че
обръщам поредния шот
и един път за това, че
крещя името ти
в комбинация с
„мразя те“
три е свещено число,
мисля, че си заслужих рая

 

*
страховете в нас
се раждат бързо
като насекоми
които не преминават
пълна метаморфоза
не трае 9 месеца
бременността
като с бебетата
но
хубавите неща
стават бавно
а лошите –
бързо

 

*
като те погаля с пръст
по мен полепва прашец
и по това разбирам
че си невинна
като пеперуда
която току-що
е излязла от пашкула си
и е разперила криле
към необятното

 

видях те
и ослепях

твърде дългото
гледане към
ярка светлина
води до слепота

и до любов

 

*
с мечтите в очите си
създавам океани
в които и аз
и хората срещу ми
с удоволствие се гмуркаме
без да ни е страх
че ще се удавим
защото света на мечтите
е единственото място
където да сме безгранично щастливи
за толкова време,
колкото искаме
смъртта със спокойна душа
е жадувана смърт

 

(без)край

последните крачки
са най-изморителни
затова отстъпваш крачка
назад от мен:
събираш сили
да оставиш любовта ни
недовършена
преди да ни измори

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017

Ернесто Карденал – Псалом 18 (версия по Книга на Хваленията, Псалом ХІХ, превод Бубер/Розенцвайг)

 

Галактиките разпростират славата на Бога
и Арктур 20 пъти по-голям от слънцето
и Антарес 487 по-ярък от слънцето
Сигма в съзвездието Златна рибка с яркостта на 300 000 слънца
и Алфа Орион която се равнява
на 27 000 000 слънца
Алдебаран с диаметъра му от 50 000 000 км.
Алфа в съзвездието Лира на 300 000 светлинни години
и мъглявината в съзвездие Воловар
на 200 000 000 светлинни години от нас
възвестяват за делата на ръцете Му

Езикът Му е език без думи
(и не е като лозунгите на политиците)
ала не е език който ДА НЕ СЕ ЧУВА
Съкровени радиовълни излъчват галактиките
студеният водород на междузвездните пространства
е изпълнен с видими вълни и с вълни музика
в междугалактическите празноти има магнитни полета
които пеят в радиотелескопите ни
(и може би има цивилизации
изпращащи съобщения
до нашите радиоантени)
Един билион са галактиките в достъпната за наблюдение вселена
кръжащи като карусели
или като музикални пумпали…
Слънцето описва гигантската си орбита
около съзвездието Стрелец
То е като жених който излиза от брачния си чертог
И се движи обкръжено от планетите си с 72 000 км. в час
към съзвездията Херкулес и Лира
(и му отнема 150 милиона години да направи пълна обиколка)
и не се отделя нито на сантиметър от орбитата си

Законът на Господа успокоява несъзнаваното
съвършен като закона на гравитацията
Неговите думи са като параболите на кометите
Неговите повеления са прями като центробежното въртене на галактиките
Неговите наставления са чисти и точни като звездите
които запазват винаги местата си
и своите скорости
и разстоянията помежду си
и пресичат хиляди пъти пътищата си
и никога не се сблъскват
Съдбите Господни са справедливи
не са като пропагандата
и по-ценни от валутите
и от акциите на фондовите борси
Предварди ме от високомерието на парите и на политическата власт
и ще съм избавен от всяка измяна
и от голямата грешка
И нека бъдат благоугодни пред лицето Ти думите на стихотворенията ми
моя скала
мой Освободителю

 

 

Превод от испански Владимир Сабоурин
по изданието Ernesto Cardenal, Salmos, Madrid: Editorial Trotta, 1998.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017

 

Христина Панджаридис – Престъпление и наказание

Забулената жена

Тя е забулена –
скрила косите, скулите,
бледите или розови бузи,
талията и ханша,
бедрата,
разширените вени от ражданията.
Вятърът открива във формите й
амфора,
ваза,
цигулка,
пирамида,
храм
Нали и той, вятърът,
е с мъжки очи.

 

Три минути

Денят нараства с три минути
ше мисля още една страница за теб
ще изстудя бирата във фризера
ще си напомня да ти кажа обичам те

колко пъти обичам те
се побират в три минути

 

*
Пролетно напъпва
и езикът му
става бъбрив

 

Порастване

Как ще порасна
ако ме спасяваш винаги
с любовта си

 

Нарушителите се глобяват

поляна с маргаритки
коя да откъсна
за да не наруша
равновесието

 

Лесноизтриваемо

долната женска устна
те съблазнява
но ти вече си ял
попарата на горната
стискаш устни
после слагаш червило
лесноизтриваемо

 

Престъпление и наказание

Престъпление е
да не ти се случва
напукване
замайване
цъфтеж
престъпление е да убиеш
преди да се родиш

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017

Божидарка Божинова – Отречено бъдеще

Отречено бъдеще

ти си тук
когато те няма
твоето някъде
е навсякъде в мен
всички отсъствия
ме изпълват докрай
и те имам
в отречено бъдеще
там където си сам
и съм твоя

 

*
мразя
да ме будиш
без упойка
спасяваш ме
от недоспиване
всяка сутрин
се обличам
в червено
хващам бика
за рогата
и го обричам
на смърт

 

*
когато бях птица
паднах отвисоко
в съня ти
леглото се счупи
и ми откъсна
крилете
направих си протези
от мъртви пера
за да мога
да те прегръщам
когато се събудиш
отново ще летя

 

*
любовта ми
е спешен случай
спомените са
частна болница
заплаща се
в червено
не ми стига кръв
да си откупя
сърцето

 

Изпий ме

Понякога
сладко ме удряш
с тъмни устни
по светлата част
на сърцето.
Нощта се топи
като восък.
Ходя насън
по ръба на дланта ти.
Изпий ме
преди да падна
на дъното
на сърцето ти.

 

Секунда любов

някак смутено
отпиваш от сянката
на поредната вечер
с цвят на кафе
сърцето е само
фигурка в чашата
сметанова пяна
на върха на езика
загатнато утро
облечено в мрак
сънлива усмивка
секунда любов
стрелките вървят
наобратно

 

*
очите ми
изпиват огледалото
в което твоите ръце
убиха цвете
изплетоха камшик
с листа от роза
и с него
ме направиха красива

 

*
поезията
е пролята кръв
страстта е скитница
и чука на вратата
краде души
по време на любов
смъртта е призрак
на живота

 

*
ръката ти
е нежен скалпел
разряза въздуха
на равни половини
дъхът ти е упойка
обрече ме
на недовдишване
обичам райски газ
върни ми дрогата

 

*
не си ми център
на главоболията
на сърдитите сутрини
на възлите в косата
и горчивите паузи
не мисля за теб
когато отварям очи
и ги затварям веднага
не се връщам обратно
в съня си
да досънувам
пропуснати празници
удавени нощи
празни усмивки
скокове с бънджи
в проклетото минало
не си ми смисълът
изгревът
всичко
ти си само
юмрук
в слепоочието

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017

Димитър Пенчев – Терминал 2

Терминал 2

зареден пистолет
обстрелва
световната карта
с млади зомбита
търсят гробище
последен пристан
в прегръдката на Бегемот
облечен като свещеник.

 

*
Съдът реши –
груповият секс е
работа в екип
за издигане
либидото
на колектива над
егоистичните
претенции
на изнасилени
дегенерати.

 

*
По етажите на сърцето ти
срещам еректирали индивиди
кимат ми с емпатия и разбиране
на колективната съпричастност
към индивидуалния нещастник.

 

*
Сърцето ти е
биологичен
феномен,
кръгла
паралия,
около нея
са насядали
всичките ми
баджанаци,
дочух, че ще
правят оркестър
с някакви свирки,
аз не съм поканен,
не съм меломан.

 

*
Превърна
сърцето ми
в камък с който
да точиш
ножа си
но само
Джак Изкормвача
би чул вибрато
в тази кохезия
и би издълбал
нейните ноти
върху тялото
на поредната
любима.

 

*
Говорим си
по телефона
винаги когато
мързелът е
заразил
любовта ни.

 

*
Разпилявам
ръцете си по теб
за да те извая
в оргазъм.

 

*
С постановление
в Държавен вестник
те припознах като
моя любима
надявам се да
не го прочете
жена ми.

 

*
Напиши ми писмо
с любовна кардиограма
дълга колкото два удара
и един живот между тях.

 

*
Ръцете ни,
щастливи са
без да си говорят.

 

*
Чужди мъже
търсят присъствието ти
в моите разкази за теб.

 

*
Изневерих
на младостта си,
сега съм star.

 

*
Документи за самоличност
картографират живота му
между кориците на папка
е некрологът-визитка.

 

*
Признайте любовта за стаж
това е единственият начин
да има любов а не война.

 

*
„451 градуса по Фаренхайт”
и в „Крадецът на книги”
някъде пламват
камари от тях.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017

Илияна Стоянова – Балкан Ку

*
компот от череши
броя костилки
и капки дъжд

 

*
газя поляна
с нестинарска стъпка
ароматът на Странджа

 

*
филия с лютеница
и глътка ракия
пощальонът ме зяпа

 

*
балкански уестърн
погребална агенция
срещу болницата

 

*
див присад
жужат пчели и
спомени

 

*
смълчани чешми
над тях единствено
синева

 

*
безкрайни жита
как да заснема
песента на чучулигите?

*
мрачно утро
гарван отмерва
гръмотевиците

 

*
стар храм
колко стъпки
до спасението?

 

*
първи череши
червеите по-тлъсти
от миналогодишните

 

*
издут джоб
вместо семки и бонбонки
нов телефон

 

*
цаца и чайки
всяка песъчинка е
спомен за утре

 

*
диви макове
в росата
хиляди слънца

 

*
босонога
преследвам лятото
опарва ме коприва

 

*
в странство
търся друга мартеница
сред тълпата

 

*
кисели джанки
и спомени сладки
проскърцва ограда

 

*
топъл хляб и
ожулено коляно
ароматът на детството

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017

Звезделин Минков – Като на зарчето шестте страни

*
Любовта е
самонадеян
режисьор, който
ни зомбира.

 

*
Облакът
на моето минало
се движеше
бавно
и
безуспешно
те
търсеше
защото
джипиесът
още не
беше
създаден
и любовта ми
беше сама

 

*
Когато
слънцето ти
огря моята
поляна,
цветята
на вдъхновението ми
се събудиха
от
зимен
сън
и
зацъфтяха
във
вазата
ти

 

*
обичам
бръчиците
около
очите ти
защото
те са деца
на смеха
този смях
с който
дърпаме
юздите
на
уморения
ден

 

*
Сънувах те
гола
с
разплакани
сини
очи
тропаше
с юмруци
по
вратата
на
сърцето
ми
а
аз
стоях
отвътре
и
не
можех
да
ти
отворя
защото
бях
изгубил
ключа

 

*
Ураганът на
чувствата ми
успя да разбие
каютата
на
женското ти
спокойствие.
Корабът
на тишината ти
се взриви.
Котвата
на страха ти
се устреми
към дълбините.
И бързо зае
новото си
място.
На
последната
страница
в
албума
на
илюзиите
ти

 

*
Сънят ми
не
идва
някак си.
Събирам
и
изваждам
мисли.
И умножавам
страстта си.
Единствено
деля
постелята си
с тебе.
Деля
във
смисъл,
че сме
неразделни.
Като
на
зарчето
шестте
страни

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017

Владимир Сабоурин – Две поеми

 

Кронщат. Виктор Борисович се спасява по леда

 

Всички победили революции си приличат,
всички разгромени са победени по своему.

Светлозар Игов

 

аз долуподписаният лев давидович автор
на октомврийския преврат и перманентната революция
отправих ултиматум към разбунтувалите се моряци на кронщат
преди да почне топенето на ледовете на финския залив което би направило
крепостта непревземаема виктор борисович литератор социалист-революционер се
спаси по леда аз бях убит в мексико от агент на енкаведе забил
в главата ми пикел ледокоп

байонетът ми счупен мириша на риба отказа
от принципа е продиктуван от самия принцип самодеятелността
самоопределението на работническата класа трябваше да бъде отложена
за по-добри времена които така и не настъпиха въоръженият победоносен пророк
на революцията отрича собственото си пророчество на кръстовището
добре познато на макиавели взимането на мерки когато хората
вече не вярват да може да бъдат накарани да вярват със сила
сега щикът ми е счупен мириша на риба правя поезия
правя история с пикел в кронщатския лед

декларирам че аз бях този който пръв систематично приложи
дълго преди работникът на германския другар по оръжие ернст юнгер
eдна подвижна армия от милитаристки метафори метонимии антропоморфизми
към труда нарком на войната поел в рамките на идеала на военния комунизъм
функциите на нарком на труда в името на духа на работника във войника
духа на войника в работника тези потенциални дезертьори чието
място е в дисципа трудовите лагери милитаризацията на труда
първият реализиран комунистически идеал сталин главен
комисар на украинската трудова армия жалък плагиатор
тривиализирал по-късно идеята ми мащабно
банално радикално зло в една отделно
взета страна в безкраен преход

нека кажа и аз лев давидович след края на ссср ме смесват с вас но няма
да се подписвам като литератор всичко написано от мен без друго носи воден
знак една от причините да избягвам да пиша анонимни писма твърдя в прав текст
че през февруари на паметната ни година изкарах ротата бронирани машини на улиците
на въстаналия петроград последната телеграма на николай ІІ обкръжени от шкловски
т.е. дойдоха броневиките прекъсваме връзка ала аз също изобретих пръв
сипването на захар в бензина на всеки добре функциниращ механизъм
езика държавата революцията самотен човек върви по леда направо
в мъглата мъглата се вдига вижда целта вижда следите си на леден
блок в дрейф лента на мьобиус килватера така преминах
по изтъняващия мартенски лед на финския залив

мащабно банално радикално зло в една отделно
взета страна в безкраен преход от социализъм към капитализъм
слушай сюда в превод глей са в безпредела всичко си тече легално
освен първия милион на първоначалното натрупване на капитала после идва
диктатурата на закона контролен изстрел в тила дами идва течност от финландия
НЕ знам как функционира кредитната карта изпълнен с комсомолски плам да уча
блаупункт стерео подарък от пичовете от фракция червена армия без едно кво ви
дължа ухилена снимка пред кадеве шопинг излет в западен берлин отскачане
до финландия за лафче без бръмбари нефт срещу херинга от исландия дето
НЕ пристига първото ченч бюро в питер на ръка разстояние в смолни
киришинефтехимекспорт депутат от ненецкия автономен окръг
радиоактивно отравяне погребение със салют до морячетата
от курск хозрасчет комсомолско езеро ленинградска област
дачный потребителски кооператив указ 56 техснабекспорт
прокурора получава документ на фински

глей са необясним обратен завой death from above
by mercedes балтийски ескорт фестивал бели нощи
сургутнефтегаз западни пенсионни фондове газообразно
росгосстрах трудоваци строят дачи в испания разрешите
доложить чувствам се като руска проститутка в цариград
виждам със собствените си очи прессъобщение за ареста си
с утрешна дата мъртвец осъден in absentia за укриване на данъци
национализиация на риска приватизация на печалбите милениумно
възстановяване на царските ордени седемнайсе мига от пролетта
ротеармеефракцион киришинефтехимекспорт роснефт газпром
балтийски ескорт мащабно банално радикално зло в една
отделно взета страна безпредела на прехода
финския залив гледка от първа линия

продължава лев давидович ето
за мен удари часа на кронщат бунта
на моряците от червения балтийски флот предвождан
от анархисти аз бях този който нареди безусловната капитулация
на бунтовниците пред лицето на грозящото начало на топенето на ледовете
с което се оправдавам приемайки парада на победителите наистина изчаках
до последния момент докато трае щурмът се приема почти без дебати новата
икономическа политика началото на безкрайния мирен преход
от социализъм към капитализъм изправен пред форсмажора
на мартенското топене на ледовете във виелица и огън
щурмувам другарите си по перманентна революция
с право се стоварва връз темето ми ледокопа

продължава виктор борисович
рибата тръгва да мята хайвер нагоре по реката
чиста форма въоръжено въстание плисък на пяна
бог загребва пясък от морското дъно късаме жиците
на телефоните от една точка насетне падат на правата няколко
перпендикуляра велик е бога на бягащите пиша но брега не се отдалечава
зад гърба ми телеграфни стълбове отрязани за огрев когато съдите
революцията не забравяйте да правите биография не история
всеки войник носи в раницата си своето поражение самотен
човек върви по леда в мъглата направо мъглата се вдига
вижда целта вижда следите си на леден блок в дрейф
лента на мьобиус килватера така преминах
по изтъняващия лед на финския залив.

 

 

Ethica, ordine geometrico demonstrata

 

Смутът е, ужасът е, обилието е
девствеността е, която почва да се губи

Вирхилио Пиньера

 

на една от лелите ми старата мома
нотариус дружаща с адвоката г-н Пуш
каталанеца, надушват се тия провансалци
дори насред вонята и благоуханията на тропиците

Добре дошъл в похотта им
бях на петнайсе беше по-яростна от смъртта
сладостта на разложението реалист съм
Искам невъзможното

Поет на съхранената
Земна действителност в отвъдното
В завършеността на неговия съд
И въздаяние

Райска музо Кралице победна

благоуханието на младежка гордост
на затворено-високомерно естество
на стройна грация или пък
хладното достойнство, напомнящо
за провансалците

копнежа по отнесеност и превращение

вече свикнах
с констативния протокол
на изреченията ти за нещата на тялото
(за разлика от нещата на духа)
с които посрещаш
догарящия в мрака на женствеността ти

протоколния изказ
най-строгата яснота даже
при заклеване състрадание гняв
страх или ужас

изреченията за нещата на тялото
за разлика от изреченията за нещата на духа

Теорема 7. Редът и свръзката на идеите е същата, както и редът и свръзката на нещата.

Ако се върнеш са назад в етиката
Не ми бегай, кучко

Теорема 1. Мисленето е атрибут на бога, или бог е мислещо нещо.
Теорема 2. Пространството е атрибут на бога, или бог е пространствено нещо.
Доказателство. Доказателството на тая теорема се извежда по същия начин, както това на предходната.

В есхатологичната сфера физиката и етиката вече не са разделени

Изреченията за нещата на тялото
за разлика от изреченията за нещата на духа
В есхатологичната сфера физиката и етиката вече не са разделени
Това определя и значението на Природата като ландшафт

Хибискус фуксия опунция
Райска музо Кралице победна

Идеална чувственост или
Духовност за която тялото
Самуна същностен
Необходим е, конкордантен

старата мома нотариус, боготворяща в зноя на декември
в Сантяго де Куба, най-горещия месец
в огнения декемврийски пъкъл на пристанището
родилното отделение на болницата
Los Angeles в огнения декемврийски пъкъл на пристанището
притиснато от Сиера Маестра
на някоя френска плантация за кафе
френският чифутин е мърсувал
в райския бриз на Февруари

Хибискус млечка коледна звезда папая
Араукария лантана твърдокрили антуриум
Змиярникови филодендрон папилионацея бобови
Мангрово мочурище хелиотроп подсунка златен дъжд
Лабурнум калатея орхидееви онцидиум върбинки пурпурната
Фуксия опунция обикновена фламбоян огнено дърво фуксия боливиана
Trachyderes succinctus катлея опунция стрикта кактусова смокиня смута
Ужаса обилието девствеността която си отива каймито фрута бомба
Musa paradisiaca Victoria regia

Като Април в Андалусия, казва
Колумб за октомври
Септември ще бъде май
Октомври ще бъде април

като май в Бордо, смуглите жени
ходещи за вода по стръмните пътеките на Хьолдерлин
френския чифутин е мърсувал
в райския бриз на февруари
Райска музо Кралице победна
с робиня старата мома нотариус, боготворяща
в нечовешката жега
на декември во стаичката
откъм ада на улицата на сиестата
любезно очакваща клиентите
като девиците със свещниците
Идването на жениха
боготворяща в нечовешката жега на декември
Етиката на Спиноза
Благословената, извеждащата ни

Мангров мочур фуксия боливиана
Райска музо Кралице победна

дали Спиноза е виновен, че леля ми
остана стара мома нима и без ordine geometrico
ебането или любовта не е
без друго силно проблематично
желание да желаеш да желаеш

свободен ли съм да те желая
желая ли да съм свободен за да те желая
свободен ли съм да желая да съм свободен
за да те желая

Хелиотроп жасмин ванилия
Райска музо Кралице победна

не писането е потребност
а искането да пишеш
по същия начин може би
потребност е не обичането
а искането да обичаш

Това е Етиката на Спиноза, казвам
Без предизвестие, без встъпление, изстрелвам го
във нищото ex nihilo съвършенство sive реалност
deus sive natura не знам защо материята да е недостойна
за божествената природа под реалност и съвършенство
разбирам едно и също нещо радостта е преход
към по-голямо съвършенство радостта на бога
от себе си тялото sub specie aeternitatis
без артилерийска подготовка на аудиторията
За трудната материя при второто ти гостуване
в стаята ми не ти е сефте все пак
вече закоравяла от патриотизъм
и усилията на духа

Пълна с перлите на цветовете еуфорбия
Млечка исусов венец отровно зелено и пурпурно
Стволове на кралски палми проблясващи сребристо в мрака
Зелената плът на филодендрон пулверизирана лава черен пясък
Хелиотроп сребристолилаво лабурнум коприненозлатно маранта
Индигово фуксия боливиана огненочервено ръждиво и златно

Това е Етиката на Спиноза, казвам
личен екземпляр на старата мома нотариус
която татко спаси от тропическата влага
за ледената библиотека на клемент готвалд
очарователна през лятото, татко
спомняш ли си тъгуваш ли за нея

Папая каймито фрута бомба
Райска музо Кралице победна

Тъй прохладна прорязана от косите лъчи
на слънцето от задния ни двор с гол
калкан отсреща без мазилка
като камъните на олтара
на чадата Израилеви
без хоросан спомняш ли си

 

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017