Из „Досието на Хитлер“

Ивайло Божинов, Dead End 2

 

AMTIIIREFIII4C Фюрера премести щабквартирата си в Берлин – Райхканцеларията – двата бункера – на Фюрера и големият / под райхсканцеларията / са напълно оборудвани.

Драги Ото,

Държавният акт бе извършен – любимата Блонди се чифтоса и дари Фюрера с потомство! Той е щастлив. Първородният Волфи е негов любимец. Блонди ревнува, но е заета с другите – дано не настане някоя семейна драма – Фюрера дори кърми малкия!

Стискам ти сърдечно ръка.

Хайнц

Драги Хайнц,

Вече съм в Краков – ще донеса продукти за Волфи и другите малки същества, както и някои неща за г-ца Ева Б. – нашият вечно предприемчив щандартенфюрер Фегелайн е “организирал“ група полски майстори – произведенията им съперничат на Вюитон, Скиапарели, Хермес…

Твой Ото

P.S. Блонди не е ли малко възрастна за размножаване? Кой е “бащата“?

Драги Ото,

Райхслайтер Розенберг взе участие, чрез кучето си, естествено. Блонди всъщност е втората Блонди, първата бе милостиво евтаназирана поради старост по нареждане на Фюрера, после райхслайтер Борман подари на Фюрера шотландски териер / Бърли – великогерманското куче на Райха / но той не се привърза към него и го отпрати при родителите на Ева. Тя има два шотл. териера Стаси и Негус, които много тормозят Блонди2, но Той се примирява. Ще предам поздравите ти на съименника ти Ото / Гюнше / , както ме помоли по телефона – той вече е щурмбанфюрер. Аз също бях повишен.

Стискам ти сърдечно ръка

Хайнц

Драги Хайнц,

Дружески поздрави и на двама ви! Преди време поканих Ото на работа в моята айнзацгрупа, но той е прекалено военен за тази дейност, пък и близостта до Фюрера не е за пренебрегване. След няколко дни съм в Берлин и ви очаквам на Вилхемщрасе 102.

AMTIIIREFIIIC4 Подготовка за отбрана на Райхканцеларията. Комендант – щурмбанфюрер Ото Гюнше, командир – бригаденфюрер Монке.

записки pro memoria /PM/ на щурмбанфюрер Гюнше – Фюрера за краткост ще бъде обозначаван с Ф.

Монке им на разположение, придружаващата рота на Ф от Лихтерфелде, охранителните батальони, отпускари, изпратени на курсове, оздравяващи ранени – около 3000 – 4500 есесовци за отбрана на правителствения квартал. „След поражението при Балатон Ф обърна гръб на своето лейбщандарте, сега ще му покажем, че има още едно.“ – казва той. Да се надяваме. Ф се оплаква, че секретарките му са често проверявани от постовете и патрулите. Казах му, че подсилвам мерките за сигурност, а той махна с ръка: „Мен и без това никой не може да ме защити, Пази ме само Провидението!“

Р.М. Линге – Ф заповяда ценните вещи от Райхканцеларията / рхск / да бъдат откарани в двореца Мюрцбург край Дрезден, а пластиките и скулптурите от Италия край Щутгарт, личната му библиотека в Бад Аусзее – Залцбург. Държавният порцелан замина за Байройт. Уредих прехвърлянето на Блонди и кученцата, териера на г-ца Браун във фюрербункера, дресьорът им фелд. Торнов е в големия бункер под рхскн. Ф страда от безсъние. лявата му ръка трепери все по-силно, днес поиска от д-р Морел да му пусне кръв, чувства се “съвсем разбит“. Кръвта течеше трудно, аз я събирах в чашата, а той ме попита:“Линге, не се ли страхувате от кръвта?“ Отговорих – „Ние, от СС сме свикнали с кръв.“ Предложих да сложим малко сол и да направим “кървавица на фюрера“. Той много се смя, разказал за “кървавицата“ на вечерния чай с г-ца Браун и секретарките – рецептите за храна, клюките, поведението на кучетата – това разтушава Ф… Рожден ден на – Ф /56/. Той отказва да празнува, но все пак прие делегациите на Вермахта, NSDAP, „Хитлерюгенд“. Гьоринг и Кайтел се заклеха във вечна вярност. Гьоринг замина за Оберзалцберг, където е семейството му. Всички се питат защо Ф не занимава за Оберзалцберг / „Алпийската крепост“ /

Р.М. Гюнше – руската артилерия обстрелва Берлин – „Наистина ли русите са толкова близо?“ – пита Ф. Военният архив и личните му вещи са изпратени в “алпийската крепост“. Самолетът с личните вещи е свален. Заповед за унищожаване на военния архив. В Берлин остава само личният щаб на Ф – останалите се прехвърлят в Оберзалцберг – имало е “истински бой“ за места в самолетите на летище Гатов.

Р.М. Линге – казах на камериерката на г-ца Браун да опакова вещите и. Диетичните супи на Ф свършиха – той махна с ръка – „Дайте каквото и да е! Скоро няма да имаме нужда от храна.“ Рибентроп поиска среща с Ф. 10 мин. разговор. „Този не искам повече да го виждам!“ заповяда Ф. Рибентроп замина за Хамбург. Прочистване на личния архив на Ф – няколко големи куфара изгорени в градината на рхскн.

Р.М. Гюнше – Берлин е почти обкръжен. на поредното заседание на щаба Ф заяви: „При тези обстоятелства не мога вече да командвам, Войната е изгубена! Но ако вие, г-да очаквате да напусна Берлин, да знаете, че много се лъжете! По-скоро ще си пусна куршум в главата.“ Неописуемо вълнение! Все пак офицерите от щаба му го убедиха, че армиите на Щайнер / 3та А / Венк / 12 А / трябва да се насочат към Берлин и да го деблокират. Ген.-фелдмаршал Шьорнер дойде от фронта и го увери, че армиите от неговата група ще атакуват южния фланг на руснаците и ще го отблъснат от столицата на Райха. Дори д-р Гьобелс облече изтърканото си кожено палто – „Аз победих комунистите в Берлин през 30те, сега ще победя и руските болшевики.“ – той е комисар по отбраната на града.

Р.М. Линге – г-ца Браун ме помоли да я придружа, когато разхожда кучето си в градината – тя смята, че всичко е свършено и единственото и желание е да умре като законна супруга на Ф. Опитах се да я успокоя. Проф. д-р Морел поиска среща с Ф. Бе приет – падна в едно кресло: „Мой фюрер, повече не издържам, пуснете ме да си отида – имам сърдечни пристъпи!“ Бе пуснат – излетя от летище Гатов – единственото, което още не е по обстрел.

Р.М. Гюнше – Берлин е напълно обкръжен. Летище Гатов е неизползваемо – съоръженията са разрушени. Изпратено зондеркомандо д а свали белите и червени знамена в североизточните квартали, както и да лови дезертьори, Заловените са обесени на гара Фридрихщрасе. На оста Изток-Запад / импровизирано летище м/у Колоната на победата и Бранденбургската врата кацна батальон моряци изпратени от Дьониц – много ранени и убити, както и унищожени Ю52 поради ожесточения руски обстрел.

Р.М. Линге – Ф ми каза че би икал да ме пусне да се прибера при семейството си. „Мой фюрер бях с вас в добрите времена, ще остана и в лошите!“ Ф и г-ца Браун ще се самоубият, телата им трябва да бъдат изгорени “не искам да ме изложат в паноптикума в Москва“, всичко тяхно трябва да бъде унищожено – “не искам нищо да напомня за мен“. Уговорих се с личния му шофьор оберщурмбанфюрер Кемпка за 200 литра бензин / 10 туби по 20 литра /, както и одеяла са увиване на телата. Тази сутрин секретарката г-жа Кристиан ме замери с чаша шампанско, по късно ми се извини – постоянните разговори при Ф до 4-5 часа сутринта за различните видове самоубийство са я изнервили до крайност и тя повече не издържа. Ф понякога седи на пейката в преддверието, около него пият и пушат, опитват се да го въвлекат в разговора, той не отговаря, само гали и целува кученцето Волф и се прибира в кабинета си. Охраната също е в ужасно състояние – непрекъснато се наливат.

Р.М. Гюнше – Гьоринг поиска всички пълномощия по указа от 26.09.1941 – ако Ф не може да изпълнява задълженията си. Отговор – указът се отменя, заповед до полицията в Оберзалцберг – Гьоринг да бъде арестуван, ако се опита да избяга – да бъде застрелян. Фегелайн изчезна – бе намерен и арестуван в дома му – пиян и облечен в цивилни дрехи. Ф искаше да го пощади но аз и Монке настояхме за военен съд – не може да отърве кожата само защото е женен за сестрата на г-ца Браун. Ф неохотно се съгласи.

Р.М. Линге – Борман ми съобщи, че Ф и г-ца Браун искат да се оженят, Рапоредих подреждането на мебелите в залата за заседания. Свидетели Гьобелс и Борман – чин. по гражданско състояние – общински съветник Вагнер. Церемонията се състоя при закрити врати – 10 мин. после госпожа Хитлер и Ф дадоха сватбен чай – поканени бяха семейство Гьобелс, Борман и секретарките Кристиян и Юнге. Д-р Щумпфегер получи от проф, Хазе – началник на лазарета – ампулите цианкалий – за г-жа Хитлер, сем. Гьобелс, личното обкръжение на Ф, както и за Блонди.

Р.М. Гюнше – 12А на Венк е спряна на около 30 км от Берлин – руснаците я атакуват по фланговете. 3А -/ Щайнер / е небоеспособна. Фегелайн е осъден на смърт. Присъдата е изпълнена. Руснаците са на 1200 м от бункера.

Линге – 30.04.1945 Ф написа завещанието си и назначи ново правителство – президент гросадмирал Дьониц. Сбогува се – стисна ръка всекиму – „Благодаря ви, деца.“ Заповед за пробив на Запад. Като го запитах за кого да бягаме на Запад, отговори: „За новия човек.“ Гюнше – танковете са на 300 м о бункера.

Линге – Торнов и Хасе отведоха Блонди в тоалетната, Торнов отвори устата й, а Хазе счупи ампулата с клещи. Отровата подейства веднага. Ф дойде и погледна. Лицето му бе безизразно.

Гюнше – силна миризма на барут от кабинета на Ф

Линге – Ф е седнал вдясно, рана и струя кръв на дясното слепоочие, отсрещната стена е опръскана с кръв. Ева е седнала вляво, подвила крака под себе си. Пренасяме телата към аварийния изход. Ф е увит в одеяло.

Гюнше – нося Ева – чувства св миризмата на цианкалий.

Линге – на 3м от изхода има снарядна яма. Слагаме труповете там.

Гюнше – много силен вятър – ще се опитам да подпаля бензина с ръчна граната но Линге успява да хвърли лист подпалена хартия. Бензинът избухва и ни принуждава да се приберем в бункера.

Фелдфебел Торнов много пиян се носи по коридорите на големия бункер под райхканцеларията и реве: „Фюрера умря, да се спасява кой както може!“ – накрая е арестуван. По късно се разбира, че е убил Волф и другите кученца, кучето на Ева и е застрелял собственото си куче; На 2 май 1945 Берлин капитулира. Съдбата на фелдфебел Торнов е неизвестна.

 

Подборка Петър Пейчев-Щурмана

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 35, май, 2022, ISSN 2603-543X

 

Общество
Warning: Trying to access array offset on value of type bool in /home/novasoci/public_html/wp-content/themes/square/inc/template-tags.php on line 138

Елисавета Плоскова – Мисля, че не трябва на 06 май да има

Ивайло Божинов, Contrapunct

 

Мисля, че не трябва на 06 май да има парад на войските. Първо, той си е жалък с три самолета и 200 души в кърпени униформи, така е от години. Второ, Европа вече я газят танкове, роти и полкове, няма нужда от перчене, а от солидарност. Всеки танк вече е проекция на мъртвите деца, жени и старци, мъртвите мъже, загинали за отечеството си. Не е уместно, не е човешко. Благословете знамената и тихичко се помолете за мъртвите и сираците. Знам също, че няма как да се отмени парада, защото това е трибуната на резидентна радев, но все пак призовавам – към съсСтрадание, не към жалко перчене Тишина.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 35, май, 2022, ISSN 2603-543X

 

Общество
Warning: Trying to access array offset on value of type bool in /home/novasoci/public_html/wp-content/themes/square/inc/template-tags.php on line 138

Из „Досието на Хитлер“

Росен Тошев, Иди на…

 

Вести от Оберзалцберг

г-ца Маргрете Браун и оберфюрер Херман Фегелайн сключиха брак в Залцбург. Свидетели бяха райхсфюрерът Хайнрих Химлер, райхслайтерът Мартин Борман. На младоженците бе подарен луксозен екземпляр на „Моята борба“. Поздрави за младото семейство и пожелания да изпълни дълга си към Райха. Хайл Хитлер! 03. 06. 1944 ФБ / фьолкише беобахтер /

AMTIIIREFIIIA4

03.06.1944

Сватбеното тържество се проведе в Бергхоф Оберзалцберг. Начало 12.37. Фюрерът посрещна младоженците на главния вход. В голямата зала той поднесе подарък на фрау Маргарете Фегелайн – чантичка от платина. От салона, където ги очакваха Ева Браун, по-голямата сестра Илзе със съпруга си, родителите им, щурмбанфюрерът Волдемар Фегелайн – брат на младоженеца, приятелките на г-ца Ева Браун, проф. д-р Морел, г-н Хофман, райхсфюрерът Химлер, райхслайтерът Борман и др. Гостите бяха отведени в трапезарията, където Фюрера вдигна тост и пожела като държавен глава и по волята на Всевишния, младата двойка да бъде благословена с много наследници. След обяда Фюрера се снима с младото семейство и се оттегли. Артисти не бяха допуснати. Употребен бе държавният сервиз, изработен специално за правителствени банкети.

С другарски поздрав. Хайл Хитлер!

подпис………/ не се чете /

Драги Ото,

Фюрера се оттегли рано, а тържеството продължи в чайния павилион Келщайн. Пирът бе славен, макар че не можех да поема повече след сладоледените бомби в Бергхоф – знаеш пристрастието на Фюрера към сладкишите. После се прехвърлихме във вилата на райхслайтера Борман. Джазовият състав бе сносен, а фронтовият квартет с хумористични войнишки песни – отличен. Ева Браун бе по-щастлива и от сестра си Гретл, танцува / главно със Херман / , пя, флиртува – волна птичка, както винаги в отсъствието на Фюрера – веселихме се до зори!

P.S. Можеш ли да си представиш – Борман след като смени три фрака подгизнали от пот, откри, че няма чисти ризи – измъкна жена си от леглото и я прати в Мюнхен / по100 километра на отиване и връщане / да му донесе нови. Мили Боже!

Стискам ти сърдечно ръка.

Хайл Хитлер!

През тази нощ Вермахта загуби хиляди войници в битката за Крим. Фегелайн бе разстрелян през април 45та по заповед на Хитлер.

AMTIIIREFIIIA4

20.06.1944 –

ПРОВИДЕНИЕТО ЗАПАЗИ ФЮРЕРА!!!

отн. разследването на заговора вж. AMTIV – групенфюрер. ген. л-т от полицията Хенрих Мюлер
отн. наказание на заговорниците вж. „Съд на честта“ генерал-полковник Хайнц Гудериан; „Народен съд“ президент д-р Роланд Фрайслер

други събития:

11.12.1943 Хауптщурмфюрер Гюнше бе отзован от Източния фронт / Лейбщандарте / и назначен за личен адютант на Фюрера. Задачи – непосредствена охрана, систематизиране на информацията от СС съединенията. Фюрерът няма доверие на генералите от ОКХ – иска всяка негова дума да се стенографира / отг. райхслайтер Борман / . Гюнше ще чете протоколите от заседанията и ще ги сверява с донесенията от СС.

01.03.1943 Демонстрация / филм / на оръжието по проект А4. Фюрера изрази изключително задоволство от възможностите на ракетата – разрушаване на цял жилищен квартал и прие системата да се обозначава като “оръжие на възмездието“ V2.

…08.43 Фюрера изпитва силно нервно напрежение – дразнене в областта на тила и ушите – разранява се до кръв. Измъчва го безсъние – въпреки подаването на кислород и ниската температура в спалните помещения – 12 гр. С. Той настоява за непрекъснати проверки на кислорода, храната, водата за вредни субстанции / отрова / – чувства силни стомашни болки, присвива се и лицето му се сгърчва, изглежда препаратите на проф. д-р Морел витамултин и бактериална мултифлора / отглеждана в добитъка на българските скотовъдци / не дават резултат. Райхскомисарят по здравеопазването групенфюрер проф. д-р Брандт обвини проф. д-р Морел в некомпетентност, поради което бе отстранен от екипа на Фюрера, а райхсфюрер Химлер изпрати на разположение личния си лекар д-р Щумпфегер / ортопед /. Фюрера също се безпокои и за здравето на Блонди.

…04.44 В Бергхов беше поканен известният илюзионист маг Шрайбер с асистентката си. Той демонстрира фокуси с опитомени животни / Фюрера лично подбираше музиката / и караше различни предмети да изчезват напр. златния джобен часовник на райхслайтер Борман или часовника с диаманти на Ева Браун – подарък от Фюрера, който много се забавляваше и след представлението попита шеговито: „Драги Шрайбер, можете ли по някакъв магически начин да направите така, че руските армии да изчезнат?“

… 09.44 Фюрера е изтощен – климатът в Бергхоф и „Вълчето легловище“ не му понася – той се готви да премести щабквартирата на Върховното Главнокомандване в Райхканцеларията Берлин.

С другарски поздрав.
Хайл Хитлер!

Драги Ото,

Пиша ти срочно и изпращам писмото по куриер, защото любимата Блонди е болна – депресия, унила е и има разстройство, а Фюрера боледува заедно с нея – знаеш колко я обича – губи бодрост на духа, който му е толкова необходим в тези времена. Според Торнов натуралните продукти от Украйна ще оправят нещата, Моля те, откъсни се за миг от високоотговорната си работа / прочистване на тила / и поговори с гаулайтер Кох за украински продукти – сланина, месо, яйца, каквото се сетиш, дано Блонди се оправи и дари наследници за Фюрера – опитите за чифтосвани са неуспешни засега, не помагат нито кварцовите лампи, нито знанията на оберщурмбан фюрер Фегелайн – все пак е завършил ветеринарна медицина с отличие.
Стискам ти сърдечно ръка!

Драги Хайнц,

Говорих с краля на Украйна Ерих / гаулайтер Кох / – той ще се погрижи за всичко, дано духът на Фюрера се възстанови. Успех с чифтосването!

Твой Ото

 

Подборка Петър Пейчев-Щурмана

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 34 (извънреден), април, 2022, ISSN 2603-543X

 

 

Общество
Warning: Trying to access array offset on value of type bool in /home/novasoci/public_html/wp-content/themes/square/inc/template-tags.php on line 138

Емил Андреев – Рядко, много рядко рядко пиша тук

Росен Тошев, Z

 

Рядко, много рядко рядко пиша тук, но вече и милостта ми се сломи, та ще е безчестно да мълча. Знам, че ще бъда хулен, обиждан и неразбран, но какво от това? Аз съм свободен човек, имам съвест и все още милея за Отечеството си. И така: Докато Радев е президент, Борисов е на свобода, Гешев е прокурор, Доган се таи като пръдня в путури, Божков плещи „тайни“ от Дубай, а кръжокът ПП управлява с несъстоятелната си коалиция – спукана ни е работата! И ако на следващите избори на политическата сцена не се появят отново Петър Стоянов, Иван Костов и всичкин достойни мъже от прехода и не поведат отново хората, но този път към истинско скъсване оковите на болшевизма и русоробството, не съм убеден, че България ще оцелее. Но как да стане това, като не знам вече какво сме: народ или племе, държава или държавоид? За сега да се поучим от героизма на славна Украйна и да помогнем; всеки, с каквото може! И дано скоро беZчовечната евро-аZийска орда на Путин не тръгне в лудостта си на „специална военна операция“ и към нас, или към другите членове на НАТО, или към всеки, който ѝ пречи. А на ордата все някой чужд ѝ пречи. Нагла и безумно жестока е тя, винаги си намира оправдания, с които, ако не си съгласен, веднага ставаш враг! Но нека сега Бог прости всички избити от нея невинни украйнски деца, майки и мъже! А виновниците за ненужната им смърт да са проклети вовеки! Прикачвам и една стара песен на Пит Сийгър, с която съм израсъл като юноша. Изпълнява я Марлене Дитрих. „Кога ли, кога ли някога ще се поучим?!“

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 34 (извънреден), април, 2022, ISSN 2603-543X

 

Общество
Warning: Trying to access array offset on value of type bool in /home/novasoci/public_html/wp-content/themes/square/inc/template-tags.php on line 138

Борислава Мечева – Войната на Путин ще свърши

Росен Тошев, Картичка Сичево, 2018 г., 50х70 см, маслени бои, платно

 

Войната на Путин ще свърши и европейските хора ще осъмнат със заздравени връзки помежду си, консолидирани ценности за човека, живота и солидарността и обновени политики за опазване на мира, еко-системите и човешките системи за грижа. Но ние няма да сме част от това. Понеже сме пазили неутралитет.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 34 (извънреден), април, 2022, ISSN 2603-543X

 

Общество
Warning: Trying to access array offset on value of type bool in /home/novasoci/public_html/wp-content/themes/square/inc/template-tags.php on line 138

Дечка Чавдарова – По Първи канал

Росен Тошев, Z

 

По Първи канал на руската телевизия сутринта чух следното изказване: „Ако украинците искат мир, да се предадат!“. А какво би казал този пропагандист за подобен призив към Съветската армия по време на нападението над СССР? Но полемиката с такива хора е безсмислена, всякакви риторични похвати са безсилни!

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 34 (извънреден), април, 2022, ISSN 2603-543X

 

Общество
Warning: Trying to access array offset on value of type bool in /home/novasoci/public_html/wp-content/themes/square/inc/template-tags.php on line 138

Алла Горбунова – Попитаха ме

Петко Дурмана, Дете 39/31

 

Попитаха ме какво мисля и чувствам за военните действия, които на 24 февруари моята страна започна на територията на друга държава – Украйна. Не знам дали някой се нуждае от тези мои думи. Нека първо бъде спряно кръвопролитието в Украйна, да бъде спряна катастрофата, случваща се докато пиша, и тогава ще може нещо да се каже.

Казаха ми, че за моите колеги – поети и писатели, а също така читатели и издатели в различни страни – ще е важно да чуят какво мисля в момента и как виждам тази ситуация. Боя се, че това е етически капан. Всички думи, които мога да произнеса сега, не са в състояние да спрат случващото се, не могат да превъртят времето назад и да не допуснат случващото се. И като се опитвам да кажа нещо оттук, намирайки се в Русия, аз разбирам, че каквито и искрени чувства да вложа в текста си, нещо в него няма да е наред просто поради самото положение на говорещия. Въпреки това, отговаряйки на молбата ви, ще се опитам да разкажа как аз и хората около мен преживяват случващото се. Понякога разкривените, запъващи се и недостатъчно точни думи все пак са за предпочитане пред мълчанието.

На 24 февруари мнозина мои съотечественици написаха в социалните мрежи, че това е най-страшното утро в живота им. Мои познати ми казваха, че никога в живота си не са изпитвали такъв срам. Аз изпитвах друго доминиращо, всепоглъщащо чувство – скръб. Най-дълбока скръб, в която няма нито сълзи, нито страх, защото и сълзите, и гневът, и дори страхът биха я направила по-лека за понасяне. Чудовищна непоправимост, чувство, че е премината точката, след която няма връщане назад, черта, зад която се отварят вратите на бездната. Вървях по улицата и виждах хората, млади, весели, смеещи се, още не разбиращи какво се случва, какво вече се е случило. И за миг ми се стори, че целият този „обикновен“ живот след случилото се е както когато човек вече са го екзекутирали, отсекли са му главата и тази отсечена глава за кратко още е жива, не разбира какво й се случва.

Има хора, които се стараят да живеят като преди, у които се задействат някакви свои защитни екрани, но много хора в Русия преживяват случващото се като катастрофа без аналог. Нашето общество е разцепено като никога досега. Сред тези, които поддържат действията на властите, има много хора, които са лишени от имунна защита спрямо държавната пропаганда, хора, на които е присъщо онтологическо доверие към властта, към йерархията. Сред хората, обявяващи се срещу военните действия, доколкото мога да преценя, е по-голямата част от творческата интелигенция, младите, студентите. Но всички тези групи не са еднородни. Руското общество в момента не е някакво единно цяло, поддържащо военните действия в Украйна. Струва ми се, че това е едно силно объркано вътре в самото себе си  общество, раздробено, разцепено като никога досега, което съвсем не се вписва в шаблоните, което самото то прилага към себе си, разделяйки гражданите си на „зомбираните от официалната пропаганда“, от една страна, и „платените предатели“, от друга. И това общество в момента е за жалост с много висока температура на взаимната омраза.

За много хора събитията от последните седмици изглеждат чудовищни, необясними, ирационални. Аз самата от години чувствам, че това, което се наричаше „нормален живот“, с което изведнъж нещо се случи, отдавна съществува за сметка на това, че на много неща се налагаше да си затваряме очите. И много неща, които на пръв поглед нямат отношение едно към друго, ги виждам като една верига от насилие и болка, която оковава всички нас. И се надявам, че някой ден ще настъпи моментът да прозрем цялата тази оковаваща ни верига от насилие и болка като единно цяло. Но сега най-много от всичко очаквам прекратяването на огъня в Украйна.

Винаги съм обичала Родината си и съм възприемала поезията си като част от руската поетическа традиция и едновременно с това като част от световната поезия. Не знам какво ни очаква. Мнозина мои познати напуснаха страната буквално от днес за утре. Аз не си представям живота извън Русия и ще се мъча да правя възможно най-доброто, на което съм способна, в новите условия. Аз желая Доброто на моята страна и никога няма да се отрека от безкрайно многото, което ме свързва с нея. Но аз разбирам, че има неща, които не могат да бъдат оправдани. И случилото се през последните няколко седмици вече очерта хоризонтите на работата на скръбта и осмислянето за много години и десетилетия напред. Работа, към която никой няма да може да пристъпи докато падат бомбите.

При нас сега са слънчеви мартенски дни. Същото слънце и топящ се сняг като в разрушения Харков. Оттам ми пише забележителен рускоезичен поет, който преди няколко месеца ми прати на съхранение архива си в случай на война между нашите държави. И думите му – отвъд всички бариери – стоплят сърцето ми.

Моя близка приятелка тук, в Русия, много скъп за мен човек, когото чувствам като роден, е психоаналитик и има анализанти в Украйна, правят сесии онлайн, обаждат й се от зоната на бойните действия, за да получат спешна психологическа помощ. Чух и за обратната ситуация: психоаналитикът на моя позната в Русия се намира в Украйна и оттам, понякога от бомбоубежището провежда сесии с нея.

ГОСПОДИ, НЕКА ТОВА БЕЗУМИЕ СПРЕ ЧАС ПО-СКОРО!

И НЕКА ВСИЧКИ СТРАДАЩИ СЕ СДОБИЯТ С ПОМОЩ!

 

Превод от руски Владимир Сабоурин

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 34 (извънреден), април, 2022, ISSN 2603-543X

 

Общество
Warning: Trying to access array offset on value of type bool in /home/novasoci/public_html/wp-content/themes/square/inc/template-tags.php on line 138

Стефан Кисьов – Аз разбирам болките

Росен Тошев, Иди на…

 

Аз разбирам болките на българските путинисти, и искам да ги уверя, че част от мен, една наистина не особено голяма част, им съчувства. Защото знам колко е тежко да виждаш, как обектът на твоето обожание, бившият, обвит с романтика, чар, мистика офицер от КГБ, превърнал се в президент четвърти /или пети?/ мандат, сега е наричан военнопрестъпник, убиец, хейло, путлер и т.н. Тежко е, наистина, мъчително. Та той, според тия български путинисти, е една възвишена, отдадена на великата славянска, православна идея душа. Един полу-бог, светец, ангел на доброто и лошо, който като един свети Георги биещ се срещу змея, се бори с атомните заплахи, спасява майка-русия и т.н. А целият, лош, глупав, джендърски, наркомански, капиталистически свят сега е срещу него, нашия Володя! Мъка, мъка, путинофилска! Няма ли край тоя кошмар?

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 34 (извънреден), април, 2022, ISSN 2603-543X

 

Общество
Warning: Trying to access array offset on value of type bool in /home/novasoci/public_html/wp-content/themes/square/inc/template-tags.php on line 138

Златомир Златанов – Означаващи и снаряди

Петко Дурмана, „Двоен портрет #3 – Цар Бомба” (Путин и бомбата)

 

Към войната са отнесени всякакви аргументирани глупости, които не издържат. Колапсът на един аргумент е функция на неговото разгръщане.

И всякакви дежа-вю дефилират в зрителното поле, но ние вече знаем от Лакан – Погледът е завеса като идол на отсъствие. Секретът на триумфиращата визия е в организацията на неочевидното.

И всякакви морализаторства, но ние вече знаем – етиката на Реалното е извън символни координати.

Господарското означаващо е несъзнавано и неуправляемо в траекторията от невъзможност към импотентност – и какво друго трасира, освен мрачното увлечение по смъртта, която прави от всички нас фикции и само като фикции се справяме с него..

Разделителните линии, те не са геополитическа маркировка, а бразди в Реалното, cut in the Real, съживявани отново и отново под натиска на повторението – и какво друго протича през тях, ако не влечението към смъртта…

Cut in the Real – отнася се до изначалното примордиално означавашо на Лакан – как да се преведе – разрез в Реалното, къртене в Реалното? Нещо като ангели с огнени мечове – изглежда абстрактен генезис, но с какво е по-различен от структурните перверзии на реалните политики и военни стратегии?

Именно Реалното на войната – не само че е непреводимо, но и невъзможно за символизация, да кажем че е пречката за формализация, импас, твърдото ядро във всеки опит за символизиране, кост в гърлото, дедлок, препречен достъп до истината.

Половинчати истини на половинчати светове, бленуващи пълна победа…

Тогава как една империя на истината ще смени империята на лъжата, каквито са геополитическите фантазии на такива като Дугин?

Истината винаги е под формата на фикция, на семблант, привидност, не защото е фалш, а защото истинският свят винаги е липсващ.

Имаме достъп единствено до семблатизация на света, до непризнаване и елиминиране на неочевидното – това са реалните глупости, нали, да присвояваш в дискурс Реалното на войната, да наречеш бомбените завеси „идол на отсъствие” сигурно звучи цинично, но не вършат ли точно това предположително знаещите, пълководците и анализаторите, шринк докторите, коментаторите…

Спомням си как Путин произнасяше Россия със съскащите съгласни. Именно, това е имперското означаващо, което прорязва Реалното (the cut in the Real), за да артикулира свят, но всъщност да причини дори не липса на свят, а самата безсветовост (Weltlosigkeit). Означаващите подредени в структурната перверзия на бомбени завеси от снаряди

Имперското примордиално означаващо винаги под опасност, която самото то е инвестирало в свят несвят. И съответстващите тъпи разсъждения – за какво ще е този свят, ако я няма Россия?

Господарското означаващо на една травма, конвергираща с некро-отпадъци, които й дават живот, съживяват я под натиска на повторението в откровено влечение към смъртта.

Означаващото, конвергиращо с летални отпадъци, за да артикулира обект-причината на имперско желание. Смъртта е моят герой заради една вечна империя като форма на вечно измиране.

Нищо не може да се каже за нещата извън репрезентация.

И тук аз не психоанализирам. Припомням трите постулата на Фройд –

Управлението е невъзможно

Преподаването е невъзможно

Психоанализирането е невъзможно

И ако това изглежда абстрактно, тогава какво да кажем за геополитическите фантазии на един диктатор?

И ако никой не е убедителен, защо да не прибегнем до вицове – в един руски затвор трима се питат за какво са осъдени. Първият казва, аз бях против Попов и получих десет години. Вторият казва, аз бях за Попов и получих десет години. Третият казва, аз съм Попов и съм осъден до живот.

Именно Попов е Реалното на политическото, симптоматичният възел.

И той не може да бъде разплетен, а само съсечен, за да бъде произведен отново, запълващ пролуките на Реалното както вегетацията покрива раните на войната.

Означаващото кърти в Реалното и произвежда реалност, жалки производни субститути – кога Россия е станала Россия и защо Америка отказва да се нарича империя – ето как от нищото на неочевидното Реално се откъртват жалки империи на суверенното нищо, годни да унищожават в самоунищожение, повтаряйки хегелианската схема – от нищото през нищото към нищото.

Именно, травмата на къртещи означаващи и принудата на повторението, съживяващо травмата като заспал вулкан, за да прехвърчат отново и отново къртещи означаващи и реални бомби и снаряди, префигуриращи нещо като свят, светове на не-всичко, за да бъдат засимптомени в семблант светове – до следващия разрив и къртене –пришиваме метафорични имена – предвоенен период, следвоенен, докато войната пронизва от всички страни слабо закрепени и компрометирани светове.

Россия, Дойчланд юбер алес, Америка фърст – не, благодаря

Всяка глобализация е предвождана от милитаризация. Само агресията на влеченията, на влечението към смъртта отключва реалност, за да я дереализира.

Симптомът идва от бъдещето. Сега ние чакаме нещо да затапи плачевната ситуация на война като съживяване на изначална травма под натиска на повторението. Чакаме по-различен симптом, напразно.

Войната не може да се психоанализира, само последиците.

Самото психоанализиране е невъзможно.

Това е етиката на Реалното, която всички не знаем, че знаем.

Ако за Хегел Бог е selbstbewust, за Лакан Бог е несъзнаван.

Аналитикът е в позиция на „обект а”, боклук.

Но човешките животни които се вмъкват в господарското означаващо или в позицията на аналитика, си въобразяват, че могат да управляват и те управляват импотентността на господарското означаващо, конвергиращо с обект-причината на желанието, тоест с боклукчивото, като постоянно сменят позициите си – днес управляващ, утре си боклук.

Забравихме ли наставленията на свети Павел за встъпващите без разлика в Царството Божие, за възлюбените в Христа – нито грък, нито евреин, нито обрязан или не – без разлика.

Човешките животни оковани в разделителни линии под диктата на Едното – те историзират влечението към смъртта, истеризират го, не е ли това гледката, семблатизацията на истината, милитаризацията…

Войните за суверенното нищо, за призрака на една Елена, войни заради една сянка – това ли е неочевидното и кой триумфира в него?

Войните като мрачната същност на безсъщностни светове.

Златомир Златанов

15.03. 2022

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 34 (извънреден), април, 2022, ISSN 2603-543X

 

Общество
Warning: Trying to access array offset on value of type bool in /home/novasoci/public_html/wp-content/themes/square/inc/template-tags.php on line 138

RapisGames – Завиждам на мама

Петко Дурмана, Дете 39/31

 

Завиждам на мама, тя гледа 1 и 2 канал, където всичко е наред, само трябва малко да се потърпи, и тя искрено вярва в това, и е готова да търпи, заради прекрасното бъдеще. Гледам я и ми се плаче… Това е същото като да кажеш на дете, че Дядо Мраз не съществува…

 

 

Превод от руски Владимир Сабоурин

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 34 (извънреден), април, 2022, ISSN 2603-543X

 

Общество
Warning: Trying to access array offset on value of type bool in /home/novasoci/public_html/wp-content/themes/square/inc/template-tags.php on line 138