Антоанета Христова – Свободен избор

Без

Пленителна жена.
Кого плени нощта
на твоите безсъници?
Дали в мрежа на страстта
са двама или тя сама
се мята като риба на сухо
Като риба във въздуха,
без пяната и
без плътността на водата.
Без

Бездна
Бездетна
Убийца на децата си

Те бяха
Вдовици

Те държаха синовете покосени
От нож и от треска
От враг и от болест

Съвременна и модерна е тя
Убийцата на децата си
В зеницата блести нейният образ
И в обръчи се разстила вселенски
Разпад

Някъде са те
Никои
Ничии
Последният писък на модата
Пуска кръв от тъпанчетата
На онова което не може
да бъде вербализирано
Отказвам се
Тяхната кръв е на вас

Безгласни

1.2019

Чия

Отчаянието е
като белите коси
на моите тридесет и пет
прикрити в силуета
Близкият план
предателски разкрива
детайли от реалността
Поглеждах отдалече любовта
тя бе приказна
аз бях
и с всяка крачка към нея
съсипаната душа
почупената душа
разкъсваше идеала ми
като вълк сърна.
Кървави рани по мен
Кървави следи след мен
и питам риторично
очите питат
лицето в огледалото
Чия е кръвта

13.2.2019

Свободен избор

Събуждам се от студ
Душата се сковала
Незнайно как, уж вреше и кипеше
Нощта виновна е, крадлива, разкриваща сърцето
Горчилка на небцето ми
Усещам ятаганите, усещам ураганът
Надвиснали над мен
В просъницата разпознавам
Убийците ламтящи свободата ми
Зад касата стоманена, зад сянката на ъгъла
Протягат се, за да отнемат моето
да опорочат вярата
майчинската ми същност
душата светла и крилата
да сложат в манипулация на имиджа
Изправих се с изгрева в зениците
Лъжци, не ще отнемете от мене нищо
И няма нищо да ви дам, дори смъртта си
Дори да не харесвате стиха ми издялан с вяра и решителност,
Корав диамант на старите възгледи
Неук и древен като дракон
Не ще ви дам ръце, не се предавам, бесове.
Смъртта си аз избрах сама
И в нея няма аз на вас
Да принадлежа

15.1.2019