Кости
Тежко
тъжно
гневно
хоро се вие
из Странджа
Босите ни пети
кървят
от всяка стъпка
по тази земя свещена
кости
кости
кости
от башибозушките времена
та чак до днес
толкова смърт
толкова кръв
толкова болка
няма прошка
Бог и да прости
ние
НИКОГА…
ПП: По някаква ирония на съдбата моят прадядо по майчина линия е роден в с. Кости в Странджа. През 1878 г. оттеглящите се башибозушки орди избиват цялото семейство, подпалват къщата му, само той оцелява, тогава 7-годишен. Пеш тръгва към Търново, където имал омъжена сестра. Така буйната странджанска кръв се смесва с габровските ми корени по бащина линия, за да се родя такава, каквато съм – обичаща, гневна и непримирима.
Математика за бедни
Петьо е на 7 години
и има нови обувки –
старите гуменки
на брат му
След колко години
крачетата му ще изпълтят
изцяло
обувките
ако батко му е 12 годишен?…
Скоро
На пейката
подложил лакът под главата си
работникът почива
едно врабче-храбрец
кълве
останките
от скромната вечеря
подвил опашка
уличният пес
спи кротко
до краката му
работникът почива
спи безпаметно
събира сили
утрото приижда
със обиди
унижения
тъга
и болка
Душата на работника
кълбо от гняв
събира сили
Пазете се
от този гняв
защото скоро
много скоро
ще се събере в юмрук
за да разцепи
с вик
дългото
убийствено
безвремие
Старият учител
Старият учител обича да чете.
Някога преподаваше литература.
Принуден беше
да продаде книгите си
за да не стои в дългите нощи
на студено
и тъмно
Сега обикаля контейнерите
търси бисери
от българската литература
изхвърлени
ненужни
на новобогаташите
съвременните варвари…
На върха на иглата
12 часа в денонощието
7 дни в седмицата
365 дни в годината
нежните женски пръсти следват
танца
на иглата
Въздухът в залата
тежи
от бръмченето
на стотици шевни машини
От взиране очите сълзят
пръстите на ръцете изтръпват
болките в кръста
бавно съсипват тялото
Красиви рокли
скъпи рокли
мечтани рокли
се раждат
от болката
за да отидат
при едни други момичета
които 12 часа в денонощието
7 дни в седмицата
365 дни в годината
живеят без болка
без страх от сметки
и неплатени заеми
Два съвсем различни свята
които се срещат само
на върха
на иглата
Икар ще се роди
В бетонния търбух
на старата панелка
времето отдавна е замряло
Денем
влажните стени витаят
преглътнати беди
изстрадани обиди
и лъжи
лъжи от радия
и телевизии
Болните нямат надежда
здравите живеят в страх
младите са без младост
старите Богу се молят да ги приеме
Мирише на боб
шкембе чорба
и менте ракия
защото средиземноморската диета
е непозволена
и непостижима
Кривите стени са тапицирани
със сметки
неплатени
невъзможни
убийствени
Децата играят на стражари и апаши
в леглата
защото и дворовете са бетонирани
Сватби няма
има съжителства
Няма раждания
само ковчези
напускат панелката
Но нощем
под зоркото око на луната
един бъдещ Икар
в това тъжно безвремие
кове крилета си
Dana Kandinska, My Sofia, 2018
списание „Нова социална поезия“, бр. 14, ноември, 2018