Утро
Слънцето – жълтък огромен
в небесния тиган се пръсна.
Господ закусва.
Грация и гравитация
Когато господин Хайнрих
фон Клайст
пише, че човекът е лош
танцьор
така че само Бог
танцува перфектно
с марионетка или без
ти оставаш извън същността
си
вплел мисли в оная
луна
която все повече се
закръгля
когато познанията ти
полудяват
и се отварят като черупка
на орех
с натискане на острието
или с голи ръце
се отварят и плъзват
за да предвещаят края
на твоя танц
и да изчезнат в тъмнината
от която и Бог се плаши.
Осмия ден от моята седмица
Всяка нощ сънувам
Един и същи сън
Как ти идваш
Влизаш
В моята стая
И събличаш всичките
Си седем Вълчи кожи.
списание „Нова социална поезия“, бр. 9, ноември, 2017