целувка
езикът
на който
само ти
ме разбираш
страст
реших
да не ти убивам
желанието
и просто
ще си тръгна
*
по кожата ми
още има спомени
вътре
в мене
няма никой
*
времето
е мярка за пространство
в което няма място
за двама ни
тясно е
и въздухът не стига
щастлив ли си?
въпросът
от който хората
най-много се страхуват
поглеждайки се
сутрин в огледалото
*
някаква черна котка
ми пресече пътя вчера
кой да знае
че на късмет е
да те няма
*
невярна си
тъй ще те запомня
така и не успя
да обикнеш друг
освен себе си
*
паднал човек не се рита
особено с думи
най-вече с думи
предел
точката в която
истината ми
с
лъжата ти
се свързва
*
дъждът ти пак
излял се е над мене
гръмотевиците първо
ме застигат
пречупват ме до кости
и после мъчно се събирам
отивам си за дълго
за дъгата ще се върна
списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017