Самотен опит за овация след прожекцията, неподхванат. След Опенхаймер, по време на ядрения шантаж на Путин в началото на войната, имаше овации в Мол София, пацифистко-русофилски. Сега, след Одисея, в Ретимно, Крит нямаше. Самотният опит за овация не беше мой. Ако бях грък, също не бих ръкопляскал.
Премиерата тук беше на 16-ти. Имаше антракт като при ходенето на кино в предишен живот. Но и без антракт почти трите часа не се усетиха. Истински Нолан драйв, дори без IMAX, какъвто в курортното градче няма.
Боготворя Нолан, това е първият му филм, който не харесвам. Очаквах да е апотеозът му.
Не е заради черната Елена (и черната Клитемнестра). Атридите ги предпочитат черни цариците. Готино, двусмислено, далеч от тръмпистко-мъсковите обвинения в холивудски woke. Не е и заради Елиът Пейдж, бившата Елън Пейдж, въпреки че много харесвах Ариадне в Inception. Още по-малко заради чернокожия рапър в ролята на аед.
Одисея на Нолан е based on Одисея на Омир или както там се е казвал (който и да е той). Това не работи.
При Джойс работи, защото е Дъблин, 16 юни 1904-а. При Нолан – не, защото е жанрово кино, epic fantasy action film, що за глупост.
Препрочетох Одисея за филма, на брега на Егейско море, тук наричано Критско. Досега предпочитах Илиада на Блага Димитрова. Одисея на Радко Радков няма как изобщо да се съревновава с нея, с Блага Димитрова. Омировата е обаче очевидно за остаряването. На твореца, на цивилизацията му.
Одисей е към 55-годишен, Мат Деймън е 55-годишен, Нолан е 55-годишен. Филмът можеше да е за това, но не е. Съжалявам, но не разбрах за какво всъщност е.
Всички филми на Нолан са за измамници, в една или друга степен и форма. Защо тъкмо Одисея не е за измамника Одисей?
Защо Мат Деймън, който в космическата одисея Interstellar играе ужасяващ, трагически измамник, в старогръцката Одисея не е измамник? Не разбирам.
Страхотен автоцитат от Дюнкерк в самото начало: ахейците в търбуха на Троянския кон като английските войници в трюма на корабчето на плажа под обстрел, очаквайки прилива, който да ги спаси, да ги заведе у дома.
Любимите ми персонажи са Атина (Зендея) и старогръцкото море. Зендея е еднакво добра като пустинна фрименка в Дюн – и като въплътеното рацио на старогръцката таласократия в Одисея.
Митичното измерение е постигнато в морските и планинските ландшафти. И в Зендея-Атина. Но това не е достатъчно.
Защо Одисея не постига голямата чиста метафора на старогръцкото море, както Inception постига морето като метафората на съня? Тихият океан в първия кадър, Ди Каприо като ониронавт в пяната на прибоя.
Нима е възможен този епически провал в апогея на творческата зрялост на Нолан? Нима е дошъл моментът на Толкова обичаме Гленда?
Гледах филма с гръцки субтитри. Предстои ми да го гледам с български. Киното обаче не е думи.
Нима Одисея на Кристофър Нолан е първият му провал. Грандиозен като всичко негово. Епически в случая.
Владимир Сабоурин
сп. „Нова социална поезия“, юли 2026, ISSN 2603-543X