Ягодова луна, земна гръд утихнала сита, бликнал слънчев вързоп въздух ухаещ на пролет прониква, В душата ми тъжна зрънце по зрънце огъня тръгва…, възторг по отминали дни, вИно на екс, свян обуздан от ръцете ти нежни , Натежал е скрина и дрешника в прах, вързоп от писма , треперещи пръстите ми, никой не вижда лицето ми колко е старо а в душата ми празник… Най – реалното , чисто до бяло – щастие изживяно, оставило ….. в душата ми Ти си.
Счупено клонче с току- що вързал плод, Между тревата току-що поникнала разпилени семенца от маргарити – тези дни би градушка, видях живота си.
списание „Нова социална поезия“, бр. 41, септември, 2023, ISSN 2603-543X