Моника Попова, Рисунки
той е просто
пирон
забит наполовина в стената
може да окачиш на него
дрехите си
и да останеш гола
а може
и с чука по главата
докрай
да оплоди стената
дядовата къща
ти знаеш ли къде е
дядовата къща
там лятото зимува
и птиците се раждат
сред дъх на пресни гъби
и мирис на сено
там времето е старо
и тихичко накуцва
водата е от извор
и засища
а къщата е бяла
като баба
обратната страна
когато тук е нощ
от другата страна на земята
е ден
заспя ли тук
събуждам се оттатък
и правя това
за което тук само
мечтая
списание „Нова социална поезия“, бр. 40, май, 2023, ISSN 2603-543X