Магдалена Уанли
доктор омар
днес, съпруже, други ръце
опипваха моята гръд
но аз бях красивата
гръцка статуя без ръце
„Между всеки два бора има врата…“
Джон Муир
От високото се вижда града
обгърнат в кафява мъгла
аз съм катерица опряла
глава на кората на бора
аз съм бобър нещо там си гризя
и обръщам гръб на шосето
по което профучават коли
през тъмната хладна гора
аз съм сърна цялата тръпнеща
цялата в слух
слизат кози от билото горе
аз съм орел разперил могъщи крила
пеперуда обагрила буца пръст
градът долу гърми ослепява и задушава
Но между всеки два бора тук има врата
и светът отвъд нея е по-разбираем
Зимата е отсъствие
на време и гласове
спомени също спускане
и чупене на кости
по утъпкани склонове
изгаряне на ретини
изпарение от обувки
Зимата е въпрос
за дълго стаен
във възпалено гърло
Течащ нос и скърцане
вкочаняване и сън
отказ за разсъбличане
отказ за излизане навън
Зимата е стъмване
неподвижност
потъване
на крака
в хижарска тенджера пълна
с вряла вода
и сърбане на гореща
шкембе чорба
След студеното топло
след мъглата слънце
след снежинките сърчица
след коледните лампички цветя
след тъмното светло
след утробата свят
всичко е последователно
само ако всичко е свързано
Съседката ми навърши 90
пием кафе в моята кухня
аз по пижама
тя по розов халат
опитвам се да разгадая
тайната на дълголетието
на чашата ѝ пише:
„може би утре“
списание „Нова социална поезия“, бр. 39, март, 2023, ISSN 2603-543X