Магдалена Уанли
Търкулнах се на година и половина по стълбите
до втория етаж.
На шест без малко да се удавя в басейн.
На седем ме завлече течението на река.
Удариха ме с пръчка, с приклад на пушка,
с дъска. Забиха ми един лакът в лицето
и друг в стомаха, колена,
ножове, камшици.
Кучето на съседа ме ухапа.
Порязаха ми ухото като ме подстригваха.
Нокаутиран. Боксиран. Псуван.
Подиграван. Замерян с камъни.
Преследван от сержанти с мотор. От двама инкасатори.
От трима мормони на колело.
От момичета Ерера и на Тресе.
Ограбиха ме тридесет пъти.
В автобуси. Таксита. Самолети. Пеша.
Един ме взе на автостоп и ми каза I am gay.
Откраднаха ми един телевизор, един матрак,
шест чифта маратонки, четири портфейла,
един часовник, половин библиотека.
Отнесоха няколко ръкописа и извършиха плагиатство.
(С това което ми откраднаха можеха да отворят
магазин за покупко-продажба в Лос Прадос).
Счупих си дясната ръка, безимения пръст,
таза, бедрената кост и загубих четири зъба.
Брат ми Абелардо ме удари кокалчетата по главата и още ме боли.
На абитуриентския ми бал ме нападнаха с юмруци и бутилки.
После публикувах една стихосбирка и една съседка я прочете
и скептично ми каза че тя е способна да напише
по-добри стихотворения за половин час, и го направи.
Пътен инцидент с едно магаре.
Опит за самоубийство в Кабарете.
Сърцебиене. Хепатит. Преебан черен дроб.
Демонизиран в Източна Европа. Наритан от мексиканци в Чикаго.
В Монтекристи една сервитьорка ме заплаши със смърт
(точно в момента забива игли в кукла която прилича на мен).
Съседите си мечтаят да ме надупчат с куршуми.
Поетите – да ми посветят елегии.
Други – да ме залеят с бензин
и да хвърлят кибритена клечка и да видят къдриците ми в пламъци.
Други – да ме пъхнат в леглото си.
И преди седмици един полицай ме арестува и ме пита
дали аз съм поетът който чете поезията
онази нощ и му отговарям да и полицаят
ми казва че са добри стихотворения
и ми се покланя или нещо такова.
Снощи сънувах че съм ди-джей
Обаждам се на Мигел и го питам
как мисли че ще ми върви повече, като ди-джей или като поет
и Мигел отговаря да продължавам да бъда поет.
Приятелката ми също казва поет.
Брата на приятелката ми казва поет
и една метълка на опашката в киното с която се запознах каза ди-джей.
Малолетните момичета ме виждат като ди-джей
а жените които пазарят в супермаркета
казват да продължавам със стихотворенията.
Майка ми казва поет.
Водопроводчикът казва поет.
Петимата поети които познавам ми казаха
че ще ми върви повече като ди-джей.
Сестра ми се въздържа да гласува.
Отидох при Ди-джей Тиесто
и една чужденка ме хвана за ръце
и ми обясни че ди-джеите са божествени създания.
– Те са ангели – каза и докато говореше
си представях ди-джеите да летят
със своите търнтейбълс около Бог
сякаш са комари и Бог ги разгонва
с ръка.
Въпросът е дали поетите и ди-джеите
могат да се примирят едни с други.
Дали могат да бъдат едно,
по възможност да пишат стихове с едната ръка
а с другата да въртят дискове,
дали е възможно да съм половин поет и половин ди-джей,
от пъпа нагоре да съм поет
и от пъпа надолу да съм ди-джей
или обратното
или може би поетът да се превръща
в ди-джей при пълнолуние
или може да преувеличавам
и в действителност всеки ди-джей иска да бъде поет
и всеки поет иска да бъде ди-джей.
Има една история в която един ди-джей и един поет
падат в един кладенец.
Започват да викат и викат докато
един човек се появява и им хвърля едно
въже за да ги издърпа един по един.
Изкатерва се ди-джеят първи и когато
хвърлят въжето на поета този им извиква да го оставят долу
и човекът и ди-джеят го оставят, почакват малко
мълчаливо и след известно време се разотиват.
Домашни скандали
Докато пиша на листа
в три часа през нощта
една муза ми плюе в лицето
друга ми крещи
друга ми носи водка
и ми шепне не пиши
носи ми наркотици
води ми модели от списания
не пиши не пиши
повтарят в унисон
ден и нощ
нощ и ден.
списание „Нова социална поезия“, бр. 39, март, 2023, ISSN 2603-543X