Слав Недев, Останки бъдеще І, 1996, Soft Pastel on Paper, 50x65cm
дай им милост
в пътешествието на луните
вместо цели слънца
*
с виковете на сърцата си
тихо отваряха шепи
цветя скрити сред бодили
*
незнайно защо родени
вървят по пътя
на жаждата
*
всеки зов пропускаха
всяко утро забравяха
натикани в дупките на метрото
*
лъчите ти
заменяха с офиси
фабриките бяха поляните им
*
служебните автомобили
бяха мечтите им
за необяздени коне
*
на думите
песъчинки на пустинята Ти
не вярваха
*
разказваха ветрове
за незнайните хоризонти
хващаха самолета да пазаруват в Дубай
*
пееха водопадите
за всички възходи и падения
на капките
*
стенеха вълните под стъпките
изчезваха печатите забрава
пяната на мимолетното
съчетана с вечност
как брега
върви с теб
и този пясък паметта
нарисувала животът ти
ти майстор на платното си
положи цветовете
разбъркани от великите майстори
*
в музеите
стигаха до бюста на Нефертити
надявайки се да срещнат себе си в огледалото
*
не тлее
тленното
създадено е да изгрее във Феникса
*
всяка чаша
запазена от времената напомняше
за всички жажди на забравените устни
*
толкова градини запустяха
за да украсят домовете си
с нови пердета
*
нашепваха
последните времена
на началото
*
повей ли беше
урагана на всички раздели
не срещнали Теб
*
децата на децата им ли
ще изтръгнат красивия бурен
и ще посадят цветето на естеството
*
красиви са вълните ти
когато отплаваме Океане
незнайно защо стъпили на този бряг
*
„имаха часовници Ти ги даряваше с време“
солта остана на устните им
не отплавали и този път
*
няма малко Любов
в една капка целия океан е
в една прашинка пустинята
в едно сърце слънцата
*
как малко
как само това
как само сега
*
да бъда грешен
със спътници ангели
какво пътуване
*
търсеха щастието
постигаха забравата
тази твоя вечност дари им
списание „Нова социална поезия“, бр. 38, януари, 2023, ISSN 2603-543X