Калоян Богданов, Вода 3
разсипваме се като крехки гранки в бурята…
притваряме плавно очи – изпущаме нишката…
протягаме ръце и прегръщаме вечността…
„о, миг, поспри, тъй прекрасен си ти…“
вечност,
философия,
състояние,
нито начало,
нито край;
вечно
настояще
и бъдеще
в едно…
оти да ридаеш над тленното тело!?
прегърни – и се взри в очите на живо.
списание „Нова социална поезия“, бр. 37, ноември, 2022, ISSN 2603-543X