поезия
толкова излишни думи
с които да скрия
че просто
мисля за теб
*
ти си
шума в сърцето ми
който
лекарите бъркат
с тишината
след атомна бомба
*
един без друг
дните ни са гърбици
защото тежи
повече от лице на гърба
призрака на
нероденото
*
всяка моя цигара
без теб
е като монахиня
без Бог
а от двама ни
само ти пушиш
yavorov decision
ще си купя пистолет
на черно
ще го заредя
почти без звук
ще го напъхам
в устата си
и
няма да натисна спусъка
защото така ще застрелям
теб
в мен
такава красота
не се убива
оставя се да умре
от естествена смърт
за наказание
че не си моя
ще остарееш
и ще погрознееш
не се променяш
ставаш по-красива
с времето
а тялото ми
все повече
опитва да те предаде
не искам да плагиатстваш
собственото ми разлагане
такава красота
не се оставя мъртва
страхувам се
че ще трябва
да стрелям
песен на песните
само с един прекъсващ микрофон
по средата на бар без цигари
жената в рокля на тъмни череши
и очи от листата на хмел
пее по-добре от тази
в телевизора
не заради очите и роклята
и не заради момичешкия си глас
блендата й е адски фалшива
но пее красиво
защото лицето й носи
цялата болка
да правиш любов
с някой който вече го няма
и да му позволиш
да продължава
да прониква
в теб по-дълбоко
от никога
до смърт
разбираш че жена
те е обичала
когато започнеш
да намираш
синини
по цялото си тяло
толкова силно
те е държала
в ръцете си
преди да си отиде
че си се превърнал
в цвета
на смъртта й
която не може
без теб
*
тялото ти
е сапун
за греховете ми
без него
се чувствам мръсен
като нощ
в която светът
все още не е бил
сънуван
*
сърцето ти е
като библиотека
в чужда страна
толкова много книги
за любов
без превод
*
най-тъжният човек
в света
е този
който
може да влезе
в сърцето
на всеки
но за никого
не е
единствен
*
преместих сърцето си
в мозъка
и то го изяде
веднага
сега обичам
но не помня
кой
*
човекът който обичаше
в мен
вече го няма
а аз все още
те ревнувам
от него
най-дългата гледка
очите ми се умориха
да не гледат
в теб
*
пиши ми
няма да ти отговоря
за да си поговорят
за любов
моето
и твоето
мълчание
*
без теб
всичките ми сърца
са на местата си
но нито едно
не бие
списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017