Петко Дурмана, „Двоен портрет #3 – Цар Бомба” (Путин и бомбата)
Мухльо
Стара ограда
Стар зид
Старо
Руска боя
Дървен град
Под петолъчка
От дърво
И по краката й
Глина
Мухльо.
Ядрени кукли
Когато бяхме деца
И течеше процесът
На Разоръжаване
Много ясно го помня
Министър беше пътувал
Далече, в чужбина
Подписвал декрет
Наш заместник-външен
Истински министър
Във времето
На Врашавския договор
А аз, все пак, си бях дете
Не гледах телевизия
Имах и две кукли
Бяла и кафява
Изпратени
От Източен Берлин
На мама от съученичка
Подарък
Лично за мен
И двете, хубаво
Облечени
Кафявата кукла
Със кафява рокля
С бели кантове
Къпех я в смазката
От Запорожеца
На вуйчо
Нали така е логично
Кафявата –
В кафявата вода
Като в приказките
Бялата я хвърлях
На земята:
„Гадна германка!“
„Хитлерка!“
Логика,
Та дрънка!
Години по-късно
Разбрала
Всичко
И страдала
Мой преподавател
Стана
Онзи,
Ядреният министър
От време на Разоръжаването
Доста остарял
Но мил
Добър, учен
Направих му портрет
И днес съм си такава
Не се харесвам
На простака
Харесвам
На народа!
Путляк
На изгубената украинка Искра
Някои вярват, че Бог е жена
Аз не разбирам вземането
Винаги съм чувствала вина
Когато нещо взимам
А, за да дам, понякога отивам
Чак до панелния блок
На баба Искра, каня я
Да я догледаме със мойта баба
Искра ми крещи, потомка е
На украински бежанец от 17-та
Миналия век… Без внуци
„Leave me alone!“…
Искра и английски
Но страда. Самота…
Без Райна, дъщеря си
А Райна е в Швейцария
Рашка й казват в квартала
Забогатяла там, далече
Аз бих й дала правото на автор
Ако ми кажеше поне
Когато идва в България
В кой дом е майка й
Не иска Рашка да си спомни
Че таткото на баба Искра
Е бягал тука от Украйна
И станал мелничар край Варна
Да помни бедността. Страха…
Но, Бог вижда
И Бог води
Бог не е Путляк.
списание „Нова социална поезия“, бр. 34 (извънреден), април, 2022, ISSN 2603-543X