Димитър Яранов, Агитмашина III, 50 x 60 см., сухи пастели на хартия, 1992
Веднъж бях облякла рокля като разливаща се водка.
Любовникът ми ме наблюдаваше докато се изкачвах
от метрото
сякаш бях стрък от земята
покълващ.
Искам да спра да искам да ме пожелават така.
Писна ми от песента на дъжда през юни,
от хора на надеждата, ненаситното зелено,
земята, натруфената й корона от дървета
пробиващи главата от глина.
Пожелавах някои неща, като всеки човек.
Но на този ангел на желанията, когото толкова дълго
съм обожавала, сега се моля да
признае света такъв какъвто е.
Превод от английски Юлияна Тодорова
списание „Нова социална поезия“, бр. 32, януари, 2022, ISSN 2603-543X