Смаляваща се вселена
И аз те обичам.
И аз теб.
И аз.
И.
.
Гудевица-2
В Гудевица има банкомат.
Едно вековно дърво.
От него бабите си теглят пенсиите.
Банкоматът е хралупа.
Бабите са пчели.
Пенсиите са мед.
Целувки
В Авиньон хората се поздравяват с четири целувки
по бузите. В Монпелие се целуват по три пъти, а в
Париж – два.
Колкото по-голям е градът, толкова по-малко време
има за целувки.
Клара
Клара е незряща. Докато чакаме на
летището, аз пиша в едно тефтерче. Какво
правиш, пита ме Клара. Мога ли да
прелистя тефтерчето? Взема го в ръцете си.
Мога ли да ти напиша нещо? Пише. Какво
написах? Мислиш ли, че ще се науча да
пиша? Наистина ли? Сега ти ми напиши
нещо. Прочети ми го. Движа пръста й по
буквите. А, да… Тук пише… К! Като Клара!
Наистина е Клара! Хубаво име, нали? Но и
твоето е хубаво. Защото е с К.
Най-красивата буква. Знаеш ли, тази буква
я е измислил създателят на калинките. Да, и
на крокодилите. Той е измислил всички
букви. И всички животни и растения. И
хората също. И нас, Клара и Косьо.
списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017