Ния Якимова, Ново Поколение, 2020 г., фотошоп, десени
hommage à Mallarmé
Созопол се преселва неусетно
в друг лингвистичен континент
на дигитални феромони
Състояла се природа без към нея
да се добавя нищо освен
татуираните нимфи на брега
сърфиращи в менюто на айфони
и gender фавни на неопределен следобед
залязват в чашата с водката мартини
Апарати за прихващане са тези къщи
на необитаемата смърт
и магистрали молове хотели също
нетрайните диспозитиви и форми на живот
в самата очевидност
на битийната еднаквост
и смазващо усещане за крайност
Да станеш себе си не е ли
въпрос на самоубийство
актът на върховно тъмно просвещение
Лица на чиста прозорливост
в маскирания разрив
на онтологическо свидетелство
те могат да предложат само стил
безсъщностни проекти
на безсъщностна основа
Nichtiger Grund des nichtigen Entwurfess
деформация на поведение
в превода на код блокиращ база данни
изкуство като мръсния трансфер
между корпоративните агенти
на договорена система
перверзията да обслужват
чужди наслаждения
когато Другият на наслаждението липсва
Като език конституиран от различия
които се стреми да превъзмогне
морето незатрогнато е
в плагиатския си колапс
това шумящо невротично нищо
в креативната стерилност
на вълнистите самоцитати
и нощен плаж на перлените екскременти
в ясното опустошение на едно изкуство
което знае че е невъзможно
Джентрифицирано влечение към смърт
от созополските къщи изпълзява
с гниещи ламели от солена влага
и брандове на хотелиерска рента
О твоят дом пустеещ
е пълен с мъртъвци и празен
и слабите числа на съкрушеност
скрепват последиците на брожение
Смърт индекс за несводим екстериор
в неотношение съотносими
сезонните работници на ада
чоплят травма която ги посреща празна
и как ще се обърнеш
към отминаващото в сенки
само за да го преправиш в послеслов
на обещаващи лазури
Езикът и смъртта в mise en abyme
на двойствена емблема
активност с цената на изместване
в основи на основа която е бездънна
език и смърт пленени в корелата
съдействащи без работа
в космическата безработност
на голата субстанция
и суровите фрагменти
на несъзнаван ужас
Единството на този свят се състои
в единната му нереалност
и в опити на радикалната заблуда
писането пилигримства
сред непредвидима пустош
разпръснатост, инертност и екстериорност
на безкрайното измиране
и смърт неусмъртима
в примамки на живота
Траурът разсейван в меланхолия
и меланхолията в сблъсък с траур
търси обекта си възможен
само като изгубен по начало
Това което им се дава ловко се отнема
през образи натрупани
до степен на спектакъл
вместо фордистката поточна линия
сами да се експлоатират
под формата на забавление
и архивиране на окабеленото съзнание
в архивирани правителства от идиоти
Тълпи и шанс откъслечно се мержелеят
по пристана в демократични синоними
но всъщност стегнати редици
на булеанови числа в прогреса на упадък
и декадентска церемония
случайното застъпване на звук и смисъл
в тълпи от думи и тълпите
разминаващи се минувачи
на суфлиращата подлост
Те мислеха че са свободни всички и за всичко
в истерия на споделена нелоялност
удвоени призраци в сломеното крило
на инвалидна птица
съвременни на несвоевременна парализа
в абстракциите на пазара и държавата
О да превъзхождаш само превъзходните онези
отменили шанса в замръзнал свят
на бляскав ледник от минали великолепия
извън стремежа към натрупване
когато никой тук не е способен да зачеркне
капиталистическата калкулация
Гларуси около гръмоотводния пилон
се упражняват в стриптийз
под жарко слънце на плажна карантина
page turner-и на книги
затискат страниците с щипки
читатели на номерирана заблуда
без да подозират че Книгата не съществува
освен във фикция на лицемерна добродетел
и противоядието на позорна слава
Светът невярващ че е способен
да си достави форма
на консолидирана необходимост
и благородството на отрицание съвпада
с нихилизма на частни капитали
теология на негативното превръща
куртоазната неудовлетвореност
в плебейско възмущение
от самото възмущение
и принцовете на поезията деградират
в принцове на мрежите и на тълпата
На света в самия му произход
шансът е заложен от гений на звездите
неотменим е шансът на чистото начало
докато слягаме се в пепел на предците
и аристократични лебеди
спасяват се поединично
в марша на колективни гъски
Те бяха тук за да докажат само
че никога не са били където трябва
и пяха в места където нищо не се случва
освен заемане на място
Поезията описание без място ни напусна
Цъфтяха созополските рози без защо
но и червеите без защо са също
в логическите парадокси
на превратната епоха
и заскобено в откъслечни анаколути
непознатото е познато непознато
и неизреченото е изреченото неизречено
това са връзките на стил
в сарториалното изкуство на шивачи
и самолегитимираща се глупост
извън непресметнати събития
защо мълчиш защо не все решение
в природата на лебеда
е вкаменената печал
извън подвижните опортюнисти
и групови промискуитети
Созопол в дереализация приветства
лебеда на Маларме замръзнал
в ледения психотизъм
на радикално избавление
Заровени са заровете в пясъка
и в кризата на стих ще се оголят
хвъргачи на хазартна страст
между чистите претенции
и симетричните страни на шанса
в тегнеща непредвидимост
играта отстрани е блудкаво противна
за фланьори на повседневно нищо
в идеологията на спасение
Разхвърлени телата от игрални кости
в слънчевия сплит на самомнение
и ръждясалата котва в сърцето на Созопол
инвалидизира властния си символ
Изчистени от субективност
в шаблоните на слънчева поквара
и монохромен мраз
на духовната стерилност
се нижат дните без последен миг
но и настоящият несъществуващ
ваканционни меланхолии и месианство
където зарът узурпира суверенната игра
на несуверенност
Това което не престава да не се записва
по вълните трепка в дантелената пяна
на непостижима дреха
Виж виж! това е шансът и той ни гледа
проблясващ в заслепените очи
но всъщност беше
празна консервена кутия
списание „Нова социална поезия“, бр. 30, септември, 2021, ISSN 2603-543X