Росен Тошев, Великия диктатор, 2016 г., 50х70 см, c-print, хартия
Той ме чукаше
По интернеда После интернеда Ми потече
В вените
Спрях да пия И тренирах
Кой кой е наебал тука?
То принципно е подсъдимо
Бейби
Да ти казвам как ще ти размазвам
Устата с паве
Но аз залагам на натурата
Защото не обичам аптеки
И не искам майчиното ми мляко
Да влиза в здравна каса
Въпросът е да прескочим зимата Самотните жени
Каменоделки
Се усмихват
И този мина и остави
Материал за обработка Животът ми
Страхотна риба
На сухо Отстрани
Отзад напред
По диагонал
Най-скъпото брашно
Е смляно
От двама ръбати
Той: Не се самобичува
й
с
кожата на последния наебан смок Аз:
Помагай
Свикнах
Да го правя
От
Пролет
До
Пролет
Той знае
Че ми трябва смок
Да си събличаме
Целогодишно
Кожите
И да ги слагаме
Във вази
А не да ги
Употребяваме
За наказание Брутално
Отблъскване
И привличане Между
Детската глъч
В градинката
И острият
Ми ток
Не е
Резонанс
Ехоооо
Е Той ме чукаше
Не вярвам в Бог
Но вярвам
Че той е навсякъде
И вярвам в неговата
Целенасоченост
Когато се отказва
Да вдигне взор
Към някого
–
Бог е начинът
По който хората общуват
С нега
*Да не се чете: него
Ходейки
По ръбът на острието
Признавам
Познавам пропастите
И от двете му страни
Не стават
Проправям си път
Между разгонени котки
И малки светещи
Приземни прозорчета
Уютно ми е Като вкъщи
Пресичам прерията
На токчета
Къде
Си
Търсих го
Къде ли не А той бил
Там където
Природата
Завладява
Индустрията
Показва ми
Кремиковци.
списание „Нова социална поезия“, бр. 28, май, 2021, ISSN 2603-543X