Ния Пушкарова, painting after performance lomea 2013, 40×50, acrylic painting
Прибираше водите си реката, когато лятото от нейната прегръдка се измъкваше, а пясъчните наноси навътре плъзваха. През плитка ивица вода достигахме до острова, до обетована земя. Дали бях влюбена тогава в някого или ми стигаше да се разтварям в реката ласкава по залез. Усещах как вода примесена със светлина от мен отмива саждите на огорчения и липси, страх. Безвремието сетивата завладяваше, флуидната си същност бавно опознавах.
списание „Нова социална поезия“, бр. 27, март, 2021, ISSN 2603-543X