Ния Пушкарова, painting after performance lomea 2013, 40×50, acrylic painting

 

Прибираше водите си реката,
когато лятото
от нейната прегръдка се измъкваше,
а пясъчните наноси навътре плъзваха.
През плитка ивица вода
достигахме до острова,
до обетована земя.
Дали бях влюбена тогава в някого
или ми стигаше да се разтварям
в реката ласкава по залез.
Усещах как вода
примесена със светлина
от мен отмива саждите
на огорчения и липси, страх.
Безвремието сетивата завладяваше,
флуидната си същност бавно опознавах.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 27, март, 2021, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.