Вероника Цекова, „Erdbe“ (de) (бг. земя / наследство), инсталация, картон, дърво, стъклен цилиндър, вода, 2016-2017
Лошите поети умират дебели
Вече сто години
морето ръфа вълнолома,
глозга върлите скали,
желязото заостря.
Всяка сутрин
замахвам от ръба
с тефтерчето в ръка…
И привечер се връщам.
Сутрин
Бухтичките мъркат
в старото тиганче
и на рунтавия изгрев
смигат.
В градината съм
и си дялкам
трон
за слънцето.
Вътре чаят кипва.
Оно Докен*
Бях осъден и жив изгорен.
И когато към останките ми се приближи палача,
протегнах ръка от пепелта и го съсякох с меча му.
Не се спирай пред тази могила –
тук няма нищо.
(надпис върху камък )
*Оно Докен — самурай, несправедливо осъден на смърт чрез изгаряне през 1615 г. Според легендата, когато надзираващият екзекуцията чиновник се приближил да провери останките му, Оно сграбчил меча му и го съсякъл, преди да се разпадне на пепел.
Човекът в огледалото
От днес е вече в дъното на стаята.
Заел е стола, който скъпо купих.
Между пръстите с косата си играе
подобно лунен бог, примрял от скука.
И няма да си тръгне тази нощ или пък утре.
Навярно ще закуси с мен и книга ще отвори.
След работа ще го намеря още по-затворен
да пее и да се търкаля с кучето.
Той без да иска ще ме изпревари в банята
на следващата сутрин. Аз ще чакам дълго
пред вратата и ще блъскам, и ще вия
преди да ме налази тъмното…
Бог каза
не тъжи
живей просто
обичай щедро
давай повече
бъди сега
Тук и отвъд
Тук:
косматите залези;
еднодневното слово;
мъченици по кофите;
зверове нависокото;
човешките спори.
Отвъд:
мама и Бог.
За ползата от прилагателните и Бог
Детенцето прегаря, хрип. И край.
Ще вие майката нататък всяка нощ.
Ще пита…
Мила,
не търси отговора навън.
Той е пътечка по-тънка от косъм.
Той е в отрязания език,
в ума безутешен…
Той е небесния сплит!
Обичам те.
Брата Янис говори
Война е,
когато зад прозорците дебне мрак
и затворите се множат.
Мир е,
когато зад прозорците ехтят старите песни,
а затворите се превръщат в библиотеки.
(по Янис Рицос)
Есен
Вятър
с дъх на ябълка отново
из полето съхне.
Търсачът
Ако ще си птица –
не лети твърде бързо,
издигни се високо,
и се слей със светлината,
която кънти
в теб.
списание „Нова социална поезия“, бр. 26, януари, 2021, ISSN 2603-543X