Вероника Цекова, „Erdbe“ (de) (бг. земя / наследство), инсталация, картон, дърво, стъклен цилиндър, вода, 2016-2017

 

Лошите поети умират дебели

Вече сто години
морето ръфа вълнолома,
глозга върлите скали,
желязото заостря.

Всяка сутрин
замахвам от ръба
с тефтерчето в ръка…
И привечер се връщам.

 

Сутрин

Бухтичките мъркат
в старото тиганче
и на рунтавия изгрев
смигат.

В градината съм
и си дялкам
трон
за слънцето.

Вътре чаят кипва.

 

Оно Докен*

Бях осъден и жив изгорен.
И когато към останките ми се приближи палача,
протегнах ръка от пепелта и го съсякох с меча му.

Не се спирай пред тази могила –
тук няма нищо.

(надпис върху камък )

*Оно Докен — самурай, несправедливо осъден на смърт чрез изгаряне през 1615 г. Според легендата, когато надзираващият екзекуцията чиновник се приближил да провери останките му, Оно сграбчил меча му и го съсякъл, преди да се разпадне на пепел.

 

Човекът в огледалото

От днес е вече в дъното на стаята.
Заел е стола, който скъпо купих.
Между пръстите с косата си играе
подобно лунен бог, примрял от скука.

И няма да си тръгне тази нощ или пък утре.
Навярно ще закуси с мен и книга ще отвори.
След работа ще го намеря още по-затворен
да пее и да се търкаля с кучето.

Той без да иска ще ме изпревари в банята
на следващата сутрин. Аз ще чакам дълго
пред вратата и ще блъскам, и ще вия
преди да ме налази тъмното…

 

Бог каза

не тъжи
живей просто
обичай щедро
давай повече
бъди сега

 

Тук и отвъд

Тук:
косматите залези;
еднодневното слово;
мъченици по кофите;
зверове нависокото;
човешките спори.

Отвъд:
мама и Бог.

 

За ползата от прилагателните и Бог

Детенцето прегаря, хрип. И край.
Ще вие майката нататък всяка нощ.
Ще пита…

Мила,
не търси отговора навън.
Той е пътечка по-тънка от косъм.

Той е в отрязания език,
в ума безутешен…
Той е небесния сплит!

Обичам те.

 

Брата Янис говори

Война е,
когато зад прозорците дебне мрак
и затворите се множат.

Мир е,
когато зад прозорците ехтят старите песни,
а затворите се превръщат в библиотеки.

(по Янис Рицос)

 

Есен

Вятър
с дъх на ябълка отново
из полето съхне.

 

Търсачът

Ако ще си птица –
не лети твърде бързо,
издигни се високо,
и се слей със светлината,
която кънти
в теб.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 26, януари, 2021, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.