Ивайло Божинов, „Из серията Nevermore“
Не се страхувай – няма да се върна.
Мъждукат дни в неискрен дъх на люляк.
Оттичат нощи в празно, не във топло.
Изсъхва троскот, ритмите заглъхват.
Невъзмутимо няма да излъже
житейското жестоко огледало,
в чието дъно образ вял се гърчи.
Повтаря името. Жестоко. Многократно.
Кълне се в теб. Но няма да се върне.
списание „Нова социална поезия“, май 2025, ISSN 2603-543X