Хорхе Луис Борхес – Водният часовник

Ивайло Божинов, Stanislav’s waterfals 4

 

Не от вода, от мед ще е последната
капка на водния часовник. Ще я видим
как проблясва и потъва в мрака,
но в нея ще бъдат онези блаженства, които
на червения Адам даде Някой или Нещо:
взаимната обич и твоето ухание,
възможността, макар и измамно,
да разберем Вселената, мигът,
в който Вергилий открива хекзаметъра,
водата за жаждата и хлябът за глада,
мекият сняг във въздуха,
допирът с книгата, която търсим
в леността на лавиците,
сладостта на меча в битката,
морето, волно разорано от Англия,
облекчението да чуем след тишината
очаквано съзвучие, един спомен,
скъп и забравен, умората,
онзи миг, в който ни заличава сънят.

 

Превод от испански Анна Златкова

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 41, септември, 2023, ISSN 2603-543X

 

Препрочетено
Warning: Trying to access array offset on value of type bool in /home/novasoci/public_html/wp-content/themes/square/inc/template-tags.php on line 138

Трийт Уилямс (1951-2023)

 

Току-що прочетох, че Трийт Уилямс, актьорът който изигра хипито Бергер от мюзикъла „Коса“ загинал вчера в САЩ в катастрофа.“ Актьорът управлявал мотора си, когато някакъв джип го засякъл и въпреки опитите да бъде спасен няколко часа по-късно починал. Бях гледал сто и петдесет пъти „Коса“, обаче в първия момент не успях да разбера за кой „Бергер“ става въпрос. Така че проверих в мрежата и се оказа, че става дума за Бъргър, главният герой на филма, който отиде вместо Клод във Виетнам и загина вместо него там. Спомних си целия филм и това, че всъщност Бъргър, героят на Трийт Уилямс ми беше най-симпатичният от всички, както това, че той беше нашият идол, на нас, децата от нашата махала в Стара Загора. Спомних си как с моят приятел Дориан, след като вече го бяха изключили от Руската гимназия, ходехме всяка вечер, докато даваха филма в лятното кино „Култура“, да го гледаме, без да плащаме билети, разбира се. Защото беше тъпо да гледаш филма „Коса“ и да даваш 30 стотинки за билет, докато можеше да се покатериш на покрива на киното и оттам да гледаш без да плащаш, рискувайки да те гепят ченгетата.

– Ще ходим ла гледаме „Коса“ – питаше Дориан и ние от бандата отговаряхме:

– Че как!

И се запътвахме към кино „Култура“, където през задната ограда на някакъв магазин се покетервахме на покрива на една къща, през която се спускахме към страничната ограда на киното. Филмът току-що беше започнал, така че докато се настанявахме на козирката на киното, светлините на прожекционните апарати се отразяваха в нас и по екрана на киното се показваха сенките ни, като в гигантски театър на сенките, а понякога откъм салона ни подсвирваха, а проверяващите билетите ни извикваха да се махаме оттам, заплашвайки ни с милиция. Но ние си знаехме, че няма да извикат, защото не идвахме за първи път и номерът винаги минаваше, а и за да ни хванат, трябваше да прекратят прожекцията, нещо което очевидно не искаха да правят. Така или иначе, филмът беше започнал, Трийт Уилямс и останалите се появяваха, танцуваха, пееха, за пореден път се наслаждавахме на най-бунтарския филм на нашата младост и когато свършваше, ние отново ставахме, покатервайки се по обратния път по оградата и покрива до улицата, където се смесвахме с тълпата от салона. По време на тия наши посещения, Бъргър оставаше нашият герой, велик идол, мечта, идеалът за американец, хипи, приятел готов да пожертва живота си за приятел, великият, неповторимият, страхотен Бъргър и въпреки, че във филма умираше, на другия ден той отново оживяваше и това беше едновременно логично и чудо, но в крайна сметка допринесе за това в очите ми да придобие имунитет срещу смъртта… Дори не знаехме името му – Трийт Уилямс; всъщност до днес аз никога не узнах това име, защото за мен той беше толкова много Бъргър, един жив, велик, безсмъртен герой на моето юношество, че даже мисълта, че не е истински, а измислен, че зад образа му се крие актьор, пък бил той и най-готиния на света, ми беше непоносима, тя не само не минаваше, дори не се доближаваше до главата ми. Но ето, че днес най-после узнах името му, узнах, че Бъргър, който загина във Виетнам, Бъргър, в когото всички ние бяхме влюбени, същият този Бъргър е всъщност Трийт Уилямс и Трийт Уилямс вчера е загинал. Да си призная, в първия миг се натъжих, защото няма как да не ти стане тъжно, когато загине някакъв готин човек, но после, си казах, че в крайна сметка всички ще умрем, както някога умря Бъргър, въпросът е обаче не дали си умрял, а дали си живял както трябва и дали цялата тази работа е имала смисъл. И аз мисля, че животът на Трийт е имал смисъл и то голям, най-малкото за нас, за мен и Дориан, за бандата ни и други банди и всякакви други хлапаци по света, и докато сме живи и го помним, той ще живее – и то смислено – в сърцата ни.

Стефан Кисьов

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 41, септември, 2023, ISSN 2603-543X

 

In Memoriam
Warning: Trying to access array offset on value of type bool in /home/novasoci/public_html/wp-content/themes/square/inc/template-tags.php on line 138

Татяна Ангелова – 100 години от рождението на проф. Мирослав Янакиев

 

 

На 19 август през 2023 година се навършват 100 години от рождението на забележителния учен Мирослав Янакиев, енциклопедист, филолог, изследовател, изпреварил времето си.

Изтъкнатият лингвист проф. Мирослав Янакиев (1923-1998) е прочут с необикновена широта и енциклопедичност в своето творчество. Името му е широко известно в международната славистика. Той започва научната си дейност в началото на 50-те години с проучвания по историческа граматика на българския език. Неговата христоматия „Старобългарски език. Текстове и речник” (1956 г.) и досега е незаменимо помагало за студентите българисти и слависти. По-късно интересите му обхващат такива области като съвременна българска граматика, теория на правописа, стихознание, стилистика и др. През 1960 г. излиза монографията му „Българско стихознание”, която полага началото на научното изследване на българския стих.

Проф. М. Янакиев създава нови направления в езикознанието (глотометрията като приложение на математико-статистическите методи в изследването на езика, практическата  стилистика като наука за редактиране на изрази, семиотиката като основа за езиковото обучение). Главните си идеи той развива в забележителния труд „Стилистиката и езиковото обучение” (1977). Проф. Янакиев посочва нови методи за обучение по роден и чужд език и активно участва в създаването на буквари, учебници и учебни помагала. Книгата му „Как да редактираме свой или несвой текст” (1994) става полезно ръководство за журналисти, редактори, както и за всички, които се грижат за езиковата си култура.

В своята автобиография Автобиография на Мирослав Янакиев Янакиев (miryan.org) ученият посочва като основни свои публикации за последните години по проблемите на ранното чуждоезиково обучение и семиотиката: „Семиотика и образование“ (сп. ОБРАЗОВАНИЕ, 1992, 5), „Да имунизираме децата срещу болестта опаснословие“, „Проблемът за изучаване на чужд език“ (сп. ОБРАЗОВАНИЕ, 1992, 3), „Поне двуезичие — от най-ранна възраст“ (сп. НАЧАЛНО ОБРАЗОВАНИЕ, 1994, 7), „Един език, два езика, три езика, много езици. През английски към многоезичие (мултилингвизъм)“ (сп. ЧУЖДОЕЗИКОВО ОБУЧЕНИЕ, 1997, 3–4), „Креаторите и консуматорите от гледището на семиотиката“.

За Учителя с главно У може да се пише и разказва много…100 годишнината от неговото рождение ни подканва не само да помним делото му, не само да го популяризираме, но и да развиваме ценните му научни идеи в нови лингвистични и методически изследвания, които да подпомагат модерното обучение и образование по български език.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 41, септември, 2023, ISSN 2603-543X

 

Свидетелства
Warning: Trying to access array offset on value of type bool in /home/novasoci/public_html/wp-content/themes/square/inc/template-tags.php on line 138

Воя Марчеза – 24 май ще прекарам над облаци

Ивайло Божинов, Simple politics

 

24 май ще прекарам
над облаци
Ще си отспивам
сутрешна дрямка,
ще оглеждам пасажери и
ще раздавам карти
в монолога на предсказания –
кой ще пие вода,
кой ще пие кранбери,
кой ще пие кола с уиски

ще разтворя книжка
и ще чета под звездите
над облаци.
После ще кацна в Тексас
под рохка облачна жарава
където никой няма да е празнувал букви.
А в България буквите изтощени
от венцесловене ще спят.

В Тексас празнуват
цветя, уиски, вино, революция,
саможертва, независимост, Коледа,
Мартин Лутер Кинг, лавандула,
бира, дини, праскови, фиеста,
каубои, музика, вси светии,
и всички човешки празници.

Празнуват и Аламо –
трагична обсада
насред прашна земя – камък
връз камък францисканска мисия
осеяни с трупове
политически борби на
нови нации.

Тексасци разбират Аламо,
на Крокет цигулката, ножа на Боуи.
Пришълците не знаят защо
едни хора празнуват трагедия.
Пришълците не знаят защо
едни хора празнуват букви –
знаци постоянно загубвани,
употребявани, забравяни,
замествани, предавани,
припомняни

няма нищо по-политическо от едни букви
няма нищо по-политическо от една крепост

Глаголицата, това Аламо на българите,
с красиви праисторически ченгели
ще падне на кладата на практическата
целесъобразност.

Тексас, тази кирилица американска,
все още сънува мимолетната си
невъздържана глаголица като
несвършена целесъобразна практика.

Преди да кацна в задушната вечер,
ще затворя между кориците трезора с букви
над облаците всичко ще е имало друг смисъл
на 24ия ден от май
В политическата зима на земната твърд
ще извикам юбър
и ще си говорим със шофьора за
пристигания и заминавания
за Тексас, за времето,
за всичко, което буквата на Аламо
е направила възможно.

Ще гледам през огромните надлези
ще си мисля
за цар Борис и стартап долиниге му
в Охрид, Плиска и Берат –
българското технологично чудо на 9 век –
как в първите български туитър манастири
загива триезичната догма
как успехът на буквите
е трънният смисъл на българите

между Борис Първи и Борис Трети –
столетия изживяно време
регресия на историческа мисия
извървян път от глаголица
до кирилица и обратно –
от смисъл до знаци
цялото българско Аламо.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 41, септември, 2023, ISSN 2603-543X