Ивайло Божинов, Perestroyka
За първи път чух името, което не искам да си спомням, на кандидата за кмет на София на левицата от анархосиндикалист, за когото си спомням с носталгия.
По онова време тя агитираше за прехвърлянето на парите за втората пенсия на родените след 1959-та от частните фондове към държавния. Не разбирам нищо от финанси, но като роден преди 1989-та не го направих. След има няма десет години ще разбера дали съм взел правилното решение.
Пенсионното ми решение обаче, изцяло лично мнение, което не е препоръка за взимане на инвестиционни решения, не ми попречи да се интересувам от нея като профсъюзен деец, май дори й писах на лични да даде текст за списанието, май не ми отговори, зает с реални неща човек, няма лошо.
После я изгубих от полезрението си на занимаващ се с нереални неща литератор, докато не дойде войната – и тя много реално се забори за мир.
Еми това си е краят на реката, нали така.
София не е Камчия.
списание „Нова социална поезия“, бр. 41, септември, 2023, ISSN 2603-543X