Моника Попова, Рисунки

 

Зима през пролетта

Приятелството, казват е
като радост и тъга,
като сърце и душа.

Като сълзи и усмивка,
скрита в тях,
като свещен граал,
изгубен в две тела.

Казват, ама слушайте сега,
Приятелството е като
зима през пролетта,
толкова забранено,
толкова желано,
че се случва
дори когато не го желаете.

 

Влез

Адът, казват,
е тука на земята.

А живота,
като да преминеш
през деветте му кръга.

Едни се борят и вървят,
други дърпат братята си вън.

Има и такива,
дето никога не влизат,
на прага все стоят,
и остават с разказите на ония,
върнали се от деветият кръг.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 40, май, 2023, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.