Моника Попова, Рисунки
Зима през пролетта
Приятелството, казват е
като радост и тъга,
като сърце и душа.
Като сълзи и усмивка,
скрита в тях,
като свещен граал,
изгубен в две тела.
Казват, ама слушайте сега,
Приятелството е като
зима през пролетта,
толкова забранено,
толкова желано,
че се случва
дори когато не го желаете.
Влез
Адът, казват,
е тука на земята.
А живота,
като да преминеш
през деветте му кръга.
Едни се борят и вървят,
други дърпат братята си вън.
Има и такива,
дето никога не влизат,
на прага все стоят,
и остават с разказите на ония,
върнали се от деветият кръг.
списание „Нова социална поезия“, бр. 40, май, 2023, ISSN 2603-543X