Моника Попова, Рисунки
Изтезание
Когато изтезават майка ти
засади дърво
Когато изтезават баща ти
засади дърво
Когато изтезават брат ти
и сестра ти
засади дърво
Когато убиват водачите ти
и твоите възлюбени
засади дърво
Когато те изтезават до неспособност да говориш
засади дърво
Когато започнат да изтезават дърветата
и да секат гората
Ти започваш да садиш друга.
Ще си пазя счупените неща
Ще си пазя
Счупените
Неща:
Голямата глинена саксия
С изправените
Игуани
Преследващи
Опашките
Си;
С двете им
Мъдри
Глави
Потрошени;
Ще си пазя
Счупените
Неща:
Старата
Кошница
От Пазара
На роби
Донесена
До
Вратата ми
От Мисисипи
С назъбена
Дупка
Пробита
В твърдата ѝ
Тъмна
Дъбова
Стена.
Аз ще си пазя
Счупените
Неща:
Споменът
За
Онези
Дълги
Сладки
Нощни
Плувания
С
Теб;
Аз ще си пазя
Счупените
Неща:
В къщи
Стои
Един
Почетен
Рафт
На който
Аз ще си
Пазя
Счупените
Неща.
Тяхната красота
Е че
Те
Нямат
Нужда
Никога
Да бъдат
„Закърпвани.“
Аз ще си пазя
Твоя
Дивашки
Непринуден
Смях
Въпреки че
Сега му
Липсва
Успокояващата
И
Изящна
Нотка.
Аз ще си пазя
Счупените
Неща:
Благодаря ти
Толкова много!
Аз ще си пазя
Счупените
Неща.
Аз ще пазя
Теб:
Поклонник
На
Тъгата.
Аз ще пазя
Себе си.
Спомняш ли си
Спомняш ли си
Когато приключихме
Един с друг
– през почивните дни –
И как
Го разбрахме?
Ти взе
Чаената купичка
Която аз
Счупих
Без
Да искам
Да ѝ лепиш
Парчетата
У
Вас
Превод от английски (Молим Преводача Да Се Обади)
списание „Нова социална поезия“, бр. 40, май, 2023, ISSN 2603-543X