Калоян Богданов, Невидимо. Профил 4

 

Гараж в сърцето на квартала
На червената буржоазия

Старо строителство в съседния гараж
Трудно влиза огромно синьо беемве

Пипкава ювелирна работа
Писането е фетишизъм

Леко наклонено Ш
Искащо да бъде произведено в Е

Само едно нещо е непоправимо
Казва гравьорът това е само клавиатура.

 

Пролетарии от всички страни, съединявайте се

Да оставим геополитиката настрана
Каза сексапилната синдикалистка

И да гледаме собствените си интереси
Руснаците плащат по-добре.

 

Ако не бях поет
Щях да съм ватман

Обичам релсовите маршрути
По които пътувам от детство

Номерът на трамвая може да е друг
Или да го замества автобус няма значение

Днес ми спряха на стоп без да съм искал
Маршрутът беше непознат като случайно момиче

Или стихотворение

 

При първата мобилизация
Болшевиките разстрелват царя
Който я беше обявил съпругата му
Четирите му дъщери между 17 и 22
Тринайсетгодишния альоша лекаря
Готвача придворния лакей и камериерката

При втората мобилизация
За да я избегне хармс успешно се прави
На луд умира в лудницата от глад
В блокадния ленинград последното
Което вижда в снега е четирикрака
Или може би дори петкрака врана

При третата мобилизация
Отново отначало

 

През едно от дунавските лета
Възвишено и страшно в жегата си
Покойният вече бивш мой тъст ме заведе на бостана
В надеждата и доброжелателността да се окажа добър зет
Опитах да се справя но се провалих още при първото изпитание
Не бях на висотата на това обилие и щедрост
Не бях създаден за това щастие
На августовското свечеряване край реката
Надигащите се комари само това чакаха
За да ме довършат
Никога повече не чух това зряло пращене
На сцепвана диня
Никога повече пъпеш не отвори пред мен
Така благоуханни вътрешности.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 37, ноември, 2022, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.