Калоян Богданов, Вода 1
Аз, поетичният идиот
„Идет, идет, идет
Они идет
И новьı строй идет“
Л. Антов, 23 септември 1965 г.
Из реч на уважавания възрастен училищен деец
на събрание на учителите в Пионерски дом,
гр. Михайловград
Десна ръка
Лева ръка
Всички ръкави здраво запретни
И комунизма нов изкови
Думкай, братко, шиляв шашав
И кварталът чак ехти
Ала ти, бъхти, бъхти
Новия си тоталитаризъм направи.
Саръстан и Олеандър
Нейде там
Из селията
Има две пустини
В тях туптели
Казват
Мъжките сърца
На двама великани
Щели да извършат
Явни добрини
И да се получи чудо
Дълги векове
Върви мълвата
Вече сме 30 235-та
Много
Земни прекрасни
Години
Сал да не бяха
Тези пустини
И сърца
Пусти мъжки
Дотук за
Саръстан и Олеандър
Братя по пустиня
Космосът пращи
От красота
Поради това, че е жена.
Звънче
От красивия град Истанбул
Ти пиша
Моя звънлива любов
След дългата каторга
На живота
Те познах в звука „чурулик“
На едно дребно птиче
На моста
Кацнало, гледащо в мен
Преди да се завърти
Като дервиш
И полети над вселената.
Полите на Тесалоника
На Пол Цветанов Найденов
Полите на Тесалоника
Във тях метличини цъфтят
И колко още най-велики
Ще ги лелеят като лъв
Не жажда викаше ти
А без никаква надежда
Стояхме там, и аз, и ти
Годините простряха прежди
На съдбата и всичко отшумя
И болката, и младостта
Сега сиротни са агентите
И те на тебе са регентите.
списание „Нова социална поезия“, бр. 37, ноември, 2022, ISSN 2603-543X