Антоан Божинов, Августовски пуч, Москва, 1991
Бухарски залез
Цялото великолепие на един минал свят лежи
Под краката ни
Ти гледаш към хоризонта
Аз пък понечвам да хвана ръката ти
Знам че не може и ми отказваш жеста
Камилите плачат
Бухарска махала I
Прашният въздух забавя темпото на всички домакини
които в жегата на един летен ден
отиват да купят хляб
Между мадраси и джамии под яркото слънце играят деца
Над праха на една вечна пустиня
едно момченце с изтъркани дрехи хваща момиче за ръка
Аз ги снимам
И те щастливо хихикат и се затичват по прашната улица
Наникъде
Ташкентско метро
Скъсаните ми черни дънки привличат вниманието
На пътниците във вагона
Аз пък се разкрачвам
Млади стройни момчета –
облечени в елегантни и евтини костюми
и с класическа мъжка прическа –
ме гледат изумени
Погледите им се вперват в чатала ми
Оная ми работа се надървя
Чилонзор
До магазините за един лев
Между сервизите за телефона пълни с тинейджъри
На тротоара до бабите продаващи лепешки
И младите домакини търсещи офертата на деня
Сред продаващите малки дреболии седнали на земята
Чакам аз своя човек в този облачен ден
До локвата на счупения тротоар
Знам че не може да го целуна
Даже не може да го прегърна
Здрависваме се по мъжки
И тръгваме към пазара
За да купим домати
Като две добри домакини
В ташкентска чойхона*
ти ми каза, че в тази шибана държава
никой не се ебе
аз се учудих и си помислих
как така, щом след една седмица тука
вече са ме таковали трима женени мъже
*Типично узбекско заведение за чай
списание „Нова социална поезия“, бр. 36, септември, 2022, ISSN 2603-543X