Ивайло Божинов

 

І

1

Вчера погребахме татко
На гробището бяхме само най-близките
Наобиколихме тленните останки
Запалихме свещички
Всеки каза хубав спомен и
Тръгнахме към гроба
Спуснахме ковчега и го затрупахме
Украсихме с цветя и сложихме кръст
Преляхме вино и вода
Отидохме в кръчмата и празнувахме
Чух гласа на татко
Танушче, сега започваме да си говорим, мойто момиче

2 (Закономерности)

Ти си син на дядо
Обаче само леля има неговите очи
И ти имаш син
Но аз гледам през теб
Гледам, но може би не виждам
Важното
Не са важни очите

3 (Бежанци)

Нося травмата
Не помня
На въпроса откъде си винаги блокирам
Казвам от плевен и
Започвам да се чувствам виновна
Не съм от плевен, само там съм родена
Ние сме от беломорска тракия
Бежанци

4

Татко, не съм родоотстъпник
И аз милея за нашата потънала атлантида
Само комсомолците не ми понасят
Все едни и същи и през социализма и през капитализма
Сега го играят патриоти – вмро, итн, възраждане
Мутри герб или жълтопаветна опозиция
Повръща ми се от тях
И от цялата чалга бсп-дпс
Енергията която ги движи не ми понася
Тънките сметки, въздухът под налягане
А Тракия е вечно зелена татко
Не се съмнявай

5

В. се безпокои за мен
смята че имам бърнаут
в неделя иска да ме води сред природата
на железница до реката
или на панчарево до езерето
водата помагала казва
толкова работа ни предстои
а ти си извън строя
нищо не искаш и на нищо не се радваш
ще се съживиш
ще напишеш
написах

небето е сиво
тежи

6

кога ще дойде болката
внезапна
като прозрение
за да отскочи жабата
от врящия казан

7

Показах стихотворенията на приятелка и
Тя предложи заглавие
„Смъртта на татко и други работни материали“
Почувствах се неловко
За него литературните ми занимания бяха незначителни
Наричаше ги глупости
Искаше да си гледам семейството и
Все питаше
Защо го правя
Купуват ли се книгите ми
За какво е тази фондация
Така и не успях да дам смислен отговор
Не се купуват, казвах
Фондацията си е за мен
А той ме поглеждаше многозначително

8

Семейството
Татковото дърво на живота
Нищо специално и космическо
Да останеш безсмъртен
Да изпълниш предназначението си
Да създадеш потомство
Да го отгледаш
Да чувстваш корените
Да държиш клоните
Докато децата ти се разлистват

9 (Внуче)

Чакам чудото
Заедно с баща ми го чакаме

10

защитното поле на старостта
живееш в миналото
спомняш си
ето тогава бях щастлив
оставаш неразбран

11

Спомням си когато се ожених
Майка ми много плака
Че отивам надалеч и няма да се върна вече
Като на смърт плака
А аз си знаех че този мъж е точно за мен
Моят бежанец от тракия
Булгаркьой – Каракурджели
Са на 50 км едно от друго
Турско – гръцко
Ходихме да видим булгаркьой
Прекръстили го на йенимухаджир, ново село
Спряхме с колата на центъра пред кметството
Пра-свекър ми е бил кмет
Снимахме се
Старците в кафенето зашушукаха
Мъжът ми ги попита знаят ли къде се намира едикоеси
Не знаели, вярваме им
За тези неща не се говори в турция и не се учат в училище
Търсихме и каракурджели на дядо и кровили на баба
Но нищо не е останало
Едно дърво видях само
Прегърнах го

12

старите гъркини по балконите
накацали като гарги
в черните си дрехи
неподвижни с часове
седят и мислят
седят и чакат
да отлетят

13

този който чува през световете
е този който знае
поетът
дава имена на нещата
това е орел
това е небе
това е вятър
ако името е неточно
птицата не може да полети

14

Къде си мислиш че отиват
думите които си ми казал
бият се там на небето
добрите с лошите
пада ангелът

15

когато вече не си жена не
си мъж нямаш пол нямаш
голям избор даже никакъв
си стар човек поет усвоил
някои трикове за дишане
тогава просто дишаш и-ааа
и-ааа- и-ааа и до-
волно помръдваш уши

16 (Английски ластик)

плетенето на поезия
е истинско изкуство
1 ред – лице опако лице опако
2 ред – лице опако лице опако
3 ред – опако лице опако лице
4 ред – опако лице опако лице
оплетох пуловерче
на бебето

ІІ

1 (Формата на водата)

Толкова много плаках на този филм
Не знам защо, може би ми е трябвал повод
Като при стихотворение
Баща ми умря
Много обичан човек умря
А аз гледам филм
За да мога спокойно
Да плача

2 (Най-близки)

Жената на моя приятел
Любим ми се обади
Разглеждала телефона му
Пишело таня без фамилия
Ало таня ли е
Поетесата таня ли е
Да казвам аз съм
Кой е
В. жената на Х.
Помислих че си ти
От моя телефон ти се обаждам
Само за една таня ми е говорил
Исках аз да ти кажа
Той умря
Да той умря
Разбрах от интернет
Погребението е едикога си и едикакво се случи
През годините
Толкова си ми близка
И ти на мен

3
смъртта усещат само онези
от чието ежедневие е изтръгнат човек
само тях ги боли
само тяхна е загубата
и промяната
останалите не разбират какво се е случило
продължават да общуват
с проекцията
така са свикнали

4 (Езерото Дружба)

Когато за пръв път отидох на езерото в дружба
Беше нощ
Седяхме на брега
А водата безгрижно плискаше
Следващият път се оказа последната ни среща
Беше отдавна
Прекрасен слънчев ден
В. с количката и децата, аз, ти
Около езерото
Разходка после обяд
Днес вали
Събрали сме се в църквата
Да те изпратим

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 36, септември, 2022, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

1 Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.