Антоан Божинов, Августовски пуч, Москва, 1991

 

Аз тръгнах за хляб.
Не поисках от Москва разрешение.
Насъщният е даден всекиму.
Украйна е моят хляб.
Аз тръгнах към него.

Нашите ниви са моето разрешение.
Нашата земя е моята молитва за хляб.
Аз нямам яхта „Шехерезада“.
Аз не се возя във файтон с Кралицата.
Моят велосипед е моят „Ролс-Ройс“.
Аз не вечерям в Берлин
И не съм виждал Версай.
Аз нямам замъци, бункери и командоси.
Аз имам свободата да ида за хляб.

Моята улица в Буча е моята вселена слънчева.
Тя е моят живот, моята участ, моят народ.
Аз израснах в търпение, надежда и вечен труд за единия хляб.
Моята свобода беше изгревът.

Зад гърба ми се показа танкът на Апокалипсиса.
Чух тропот и грохот, обърнах се, взрях се в адската руска колесница.
И русоляв момък с картечница на стремето зловещо се прицели във мене.
Тежки секунди на тежки куршуми.
Русия простреля моя хляб.
Русия простреля моята улица.
Русия простреля моя град.
Русия простреля моя народ.

Моят хляб се изтърколи на моята улица в Буча.
И аз след него се понесох в отвъдното.
Видях жита кървави, и небе от разпятия,
И видях как хлябът и виното се превръщат във ручеи.

На моята улица в Буча лежи велосипедът ми,
А до него моят хляб пее песента на Украйна,
Когато сред жита се намирате, и за моя хляб помолете се –
Той ще ви даде свобода, преди да усетите залеза.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 36, септември, 2022, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.