Антоан Божинов, Августовски пуч, Москва, 1991

 

Езикът на хората

научих езикът на хората
и слушах от малък техните песни
проучвах ги
и сравнявах с природата
и виждах
колко са интересни

те вярват във всичко
но не и във себе си
красиви са
но винаги се съмняват в това

те търсят любовта
а тя
никога не се крие
искат да са щастливи
но не се усмихват
със сърцето си

 

звезда

ако знаех че са така далеко звездите
нямаше да искам да ги пипна

ако знаех че е солено морето
нямаше да искам да пия от него

ако знаех че е така твърда земята
нямаше да падам на нея толкова смело

ако знаех че огънят гори
нямаше да му се радвам толкова много

ако знаех че очите са душата
нямаше да гледам в земята

ако знаех всичко това
нямаше да ме познаваш

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 36, септември, 2022, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.