Ивайло Божинов, Symphony
на Светла
Пусни ме – няма да отплувам като
лодката хартиена с думите размити
за любов или като шапка слънчева
с триъгълно платно със думи, които
никой не ще да прочете – ще доплуват
до сърцето ти като риби светли – не ги
плаши – те са само между нас.
списание „Нова социална поезия“, бр. 35, май, 2022, ISSN 2603-543X
Ивайло Божинов, People I met 5
Недей тъгува, скъпи мой
Че в лятото ти вече
Няма да ме има
А тенджерата ми заровена
Във пясъка
До къщата ти на брега
Ще скърца.
Недей тъгува,
Там ще бродят сенки
На момичета
Които си ме питал
„Хубави ли са“
Когато ме държеше
Още топла
Във вълните си
Страстта ни
Тежка катастрофа
Челен сблъсък
Остава
Благодарност
Към екипите
Които ни
Реанимират
Той е винт
А аз съм гайка
Дано да ръждясаме
Заедно
Когато си вдишваш
Пълно цигарата
Твоята отрова
Защо когато ти е най-добре
Поемаш най-дълбоко
Жената
Е жена
Само когато
Знае
Че някой я гледа
Как си разтваря
Краката
Душата
Краката
Душата
И пак
Краката
списание „Нова социална поезия“, бр. 35, май, 2022, ISSN 2603-543X
Ивайло Божинов, I Know It You Know It
На Dmitri Barilo
Леглото е още топло
и тихо
излизаш ти.
– Къде отиваш?
Спри!
– Здравей любов, сега заспивай, каза и ме целуна по челото.
Това изрече, но неизреченото чух:
„Заспи за този уикенд мили.
Утре ще се каеш ти!
С всеки ден и час моя лик ще става спомен черен,
дух далечен и непознат”.
Врата нежно се затвори.
В тъмнината на нощта ….
по бузата проблясна живачно-сребърна сълза.
Две сини очи
Две сини очи светят в тъмнината,
две сини очи пронизват душата.
Стаята е опушена с мириз на марихуана,
съзнанието се лута кат’ пътник в мъгла.
Като вечерница в мрака на душата
– светят две сини очи.
Аз и ти
До леглото в хотела стоим аз и ти,
напушени,
забравили живота, който вчера беше: кои сме? и какви сме били.
Сладък гнет,
груба ласка е когато дланите ми стискаш…
Главата ти приведена ме гледа
– как поглъщам члена.
Яков или ангела си ти от картината любима на Дьолакроа?
Тялото ми лесно се превива,
и душата ми се дави в’ мечти –
в сините очи на твойте измамни думи и лъжи.
Като бездънна яма,
като портите на ада,
като кладенец дълбок
като кратер от метеор
е зейнал в мен копнеж незадоволим.
Като тежко бреме,
като верига на шия,
като ярем, който завлича в тъмните води
са мойте несбъднати мечти.
Като черна нощ безлунна,
като мраз, който месото от костите съблича,
като безмълвен вик
изтича моята младост краткотрайна.
Не кръв, а катран във вените ми тече!
Не душа, а камък носи моето сърце!
Живот, живот ли си дори? –
щом едно в’ мене нося, а друго даваш ти?
списание „Нова социална поезия“, бр. 35, май, 2022, ISSN 2603-543X
Ивайло Божинов, Pegas and Friends
Старицата която вика
Спи в инвалидния си стол
Превита на две
Като молитва
Понякога малките хора
Я изхвърлят извън
Салона за пътници
Тя също е пътник
Тогава започва да вика
Има ли спомен
За по-добри
Времена
Старецът
В евтина униформа
На сот
До черния прозорец
На вагона
Загледан в
Дълбокото
Безсмислие на
Живота
В часа на вечерното оживление
Двама слепи
Момиче
Придружавано от едър
Мъж
Бързащи за някъде
Момче и куче
Очите му са бели
Вечерно осветление
Аромат на зимен прах
След скърцащият звук
На камиона
Най-добре се краде под знамената
Или един невинен страхливец
Малките хора винаги успяват
бой се ако не се страхуваш
от малките хора
Сложете си маските
Имало в завод ворошилов един честен човек
Не стига честен ами и работен
Всички правили сто
Той правил двеста
Да спреш боклук мръсен
Че ще ти таковаме мамицата долна
Му казвали
Вдял човекът, че всички крадат
Отишъл при началника
А ти защо не крадеш
Го попитал началника
Войната е руска реч
На централна гара
Две деца играят
Стара електронна игра
Появяват се родителите
С голям платнен
Черен куфар
Изглеждат уморени
И малко объркани
списание „Нова социална поезия“, бр. 35, май, 2022, ISSN 2603-543X
Ивайло Божинов, The House 1
една милисекунда от хода на бойните действия
не ми трябва повече, нито по-малко
същността на нещата не е всъщност така съществена
съществата се сещат че съществуват едва когато в един и същи момент
гледаш през прозореца а гледаш през себе си
никога повече няма да видиш това
същият ли си
същата ли съм
и защо съм всъщност
корубата на кораба се е закучила
някъде под ключ
са миналите ни животи
милите животни
не знаят какво е да си изгубен и никога да не можеш да се намериш
като кутрета по кашоните
като пречупен през чашата вода последен лъч
последен
л
29.03.2022
списание „Нова социална поезия“, бр. 35, май, 2022, ISSN 2603-543X
Ивайло Божинов, Protests 2014
Давам ви сигнал през пламъците.
Северният полюс вече не е на мястото си.
Манифестът на Съдбата* вече не е манифест.
Цивилизацията се саморазрушава.
Немезида чука на вратата.
За какво са поетите в такива времена?
Каква полза от поезията?
Състоянието на света зове поезията за спасение.
Ако ще ставаш поет, създавай творби, които да откликват на предизвикателствата на апокалиптичните времена, дори ако това звучи апокалиптично.
Ти си Уитман, ти си По, ти си Марк Твен, ти си Емили Дикинсън и Една Сейнт-Винсънт Милей, ти си Неруда и Маяковски и Пазолини, ти си американец и не-американец, можеш да покоряваш владетелите с думи…
* Манифестът или Предопределението на съдбата е политически възглед в САЩ през XIX век, според който нацията е предопределена да колонизира пространствата на Северна Америка.
Превод от английски Юлияна Тодорова
списание „Нова социална поезия“, бр. 35, май, 2022, ISSN 2603-543X
Ивайло Божинов, People I met
Пералнята като смисъл на живота
429.99 лева или
17963.14 рубли
Толкова струва една пералня
Толкова струва
Достойнството
На руската армия
Една пералня
По-голяма
Или равна
На един
Живот
Пералня пълна с кървави дрехи
На деца-войници, които дори не знаят кое е
Правилно
Но са добре научени да убиват
и крадат
Е няма как да изперат
Мръсните си сърца в
Пералнята
Ако изобщо имат
Сърца
А малката
Върбица
Съвсем изпотрошена
Оголена стои си
И само прът стърчи
Днес от земята
За здраве е ти казвам
Върбова клонка
Взема се и
Слага се в дома
Цветница
Беше
Цветница
Още връбница
….
26 април 1986 г.
36 години от
Чернобилското мълчание
36 години
Под дъжда
36 години репички и марули
И по-добре
да си мълчим
Червена социалистическа любов
Народна любов
Радиационна любов
Руска любов
Бкп любов
Ще си мълчим
От любов
Роден съм
7 години
по-късно
Вторник
Живота в големия град
Се върна
Гъсеници от коли се вият
В дълга колона
Слепени една за друга
Със светещите си очи
Звук от линейка
Птиците пеят
А някой умира
Дано не умира
Дано е нещо друго
Дано някой се ражда
В първия работен ден
След празника
Сън
2
Тръгнахме заедно за
Сърбия
Три пъти се връщаме
Аз
Той и другия
Документи
Забравяме
Пари
За граничарите и
Друго нещо
Автобуса чакаше
И аз тичах
Тичах
Скъсах се от тичане
Явно много ми се
Иска да избягам от тук
Дори в съня си не
Успях
Събудих се
На качване в автобуса
списание „Нова социална поезия“, бр. 35, май, 2022, ISSN 2603-543X
Ивайло Божинов, Dead End 1
Нехора убиват деца
Убиват учителки
Крадат перални
Убили бащите
Изнасилват майки
Пред децата им
Братя
Славянство
Православие
Празни приказки
Всички дръзнали
Да бъдат себе си
Да пукнат
Как смеят
Да бъдат себе си
В пределите на
Безкрайното сърце
На империята
На смърдящите крака
Никой няма право
Да бъде друго
Освен партенка
списание „Нова социална поезия“, бр. 35, май, 2022, ISSN 2603-543X
Ивайло Божинов, Summer Will Come
в мирно и размирно време тук сме
василий не си вдигаш телефона
не отговаряш на съобщенията ми
затвори магазина
скъпата музикална школа
също е затворена
няма никаква обява на вратата
василий ти преподаваше цигулка
продаваше хайвер и водка
донесе ми сирене чак до къщи
понякога беше препил
понякога беше вглъбен
понякога леко се подсмихваше
но никога не се знаеше
какво точно мислеше
Когато бях малка ученичка
Обичах пионерската си връзка
Носех я дори след като отпадна
Задължението да се носят
Не знам точно защо
Бях чела някъде разказ за това
Как едно пионерче спряло влак
С аленото парче плат
Имахме и друга вкъщи руска
Т.е. съветска
От приятелката на мама от Донецк
Тя умря от рак на кръвта след Чернобил
Какво ли правят синовете ѝ?
Носих си моята и всички ме питаха защо
Повдигах рамене – така искам
После се сближих с момичета мюсюлманки
В университета
И те си носеха хиджаба въпреки полемиката
Веднъж една от тях ми каза, че
Когато го носи той ѝ напомня да не
Говори лошо и да не върши лоши дела
Толкова ли лесно се забравя?
Толкова ли ми беше нужно да я нося
Тази пионерска връзка
За да доказвам на себе си че съм добър човек
Днес изнесоха разпятието на Христос на работниците. В нашия квартал, на който праведните и образовани хора отвън му казват гето. Съседите викат и аплодират всеки напън на носачите –лос косталерос. Болката им пречиства. Тромпетите –лас корнетас– пищят в устите на музикантите. Тъпаните бият. Улицата се изпълва с миризма на тамян. От балконите хвърлят розови венчелистчета. Атмосферата е тържествена. Мъката е свещена. Тълпата го чувства от дъното на сърцето където няма място за сметки и анализ.
Даже младите плачат.
Днес вкъщи дойде един работник да замаже една стена. На сбогуване го изпратихме с думите приятна почивка. А той без да придобива вид на мъдрец ни отговори:
Аз като умра тогава ще си почивам.
Ти, който загина
В нечовешки мъки
С вързани крайници
С изгорени очи
Нарязан на парчета
Брутално разкъсан
Ти не можеш да спреш злото
Злото няма сърце
Няма кошмари
Няма съвест
То е този мрачен тунел
Този хлад вкочаняващ
Тази глуха виелица твоя
Ти си неговата последна пролет
Ти, който възкръсна
Просто бъди
Избор
Живея в много светове
Имам добри приятели:
хора, животни и дървета
Никога не съм се взирала
в рутината просто действам
Но хвърлиха камък и по моя прозорец
Реалността ме оголи и огложди
Казаха че съм отегчителна
Човек работи или за себе си
или е безнадеждно влюбен
списание „Нова социална поезия“, бр. 35, май, 2022, ISSN 2603-543X
Ивайло Божинов, Far Away
Нощта е моето време.
Моята тишина.
Стоя гола на прозореца.
Харесва ми да съм невидима в тъмното.
Взирам се в живота си.
Отвисоко, булевардът е като детска игра.
Спомням си, когато купихме
влакче с релси на малкия ни син.
Спорно е, ние ли се радвахме повече или той.
Не знам какво се случи с това влакче.
Изчезна, като много други неща от живота ми.
Пропуснати влюбвания.
Жестоки разминавания.
Животът, е низ от пропуснати възможности.
И всяка те води до тази, която е наистина, за теб.
списание „Нова социална поезия“, бр. 35, май, 2022, ISSN 2603-543X
