По време на бурята
Всеки ден си правехме кирпичи.
Омесвахме обвиненията с недоволство
и оставяхме да ги обжари гневът.
Слагахме кирпич до кирпич
и строяхме стена –
ти оттам,
аз оттук.
Не говорехме, а викахме –
ти оттам,
а аз оттук,
а думите се разпиляваха
като мръсни хартии
пометени от вихрушка.
Един ден стената не издържа
и се срути.
И тогава видяхме,
че вече няма никой –
нито оттам,
нито оттук!
Само две дървета
повалени от гръмотевица…
списание „Нова социална поезия“, бр. 32, януари, 2022, ISSN 2603-543X