Димитър Яранов, Миг преди EMP, 180 х 100 см., масл. бои, платно, 2017

 

Отдолу под червата ми, пожълтели от дима,
то чака.
Под очите ми, тези млечни зайчета,
то чака.
Чака.
Чака.

Herr Doppelgänger. Братко. Съпруже.

Herr Doppelgänger. Враг мой. Любовнико.
Когато истината дойде като грак
затваря телефона.
Когато детето се успокоява и почива на гърдата ми
моето друго поглъща лизола.
Когато някой целува някого или измива тоалетната
моето друго седи свито на топка и плаче.
Другото ми бие в сърцето с калаен барабан.
Другото ми развява прането, докато се опитвам да спя.
Другото вика, плаче и плаче
когато обличам коктейлна рокля.
Плаче, когато боцкам картофа.
Плаче, когато целувам някого, Нello!
Плаче и плаче
докато не си сложа маска
и се присмива на страстите Христови.
После ще се изкиска.
То е завинтено.
Неговата омраза го прави ясновидец.
Мога само да подписвам всичко,
къщата, кучето, стълбите, бижутата,
душата, родословното дърво, пощенската кутия.

Тогава мога да заспя.
Може би.
Анонимно подчинение.

 

Превод от английски Илеана Стоянова

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 32, януари, 2022, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.