няма какво да си кажем освен „пак заваля” няма и смисъл – пак не се чуваме от барабанния шум по листата на дърветета оглушели за ситния дъжд – не е спирал не е спирал от седмици
До сутринта вече ти е безразлично Отиваш до махалата Да ти го вкарат До дъно Но днес си на погребение Благодарно подстриган и избръснат
Кенсъл културата е дете на майки без лица Захвърлили ги във взрива на раждането
Сутрин, тихо е Чува се отчаяният писък на отдалечаващ се влак Чува се часовникът на времето Тик-так, тик-так Бастунът на стареца
Камбаната би Луната е сварено яйце с черупки по себе си и синьото плато Котките се измъкват Извиват гръб и притичват с посърнали от студ опашки Сякаш днес нещо ще се случи
Строи се нов жилищен комплекс Модерен, с поглед към бъдещето До инсинератора и ЖП гарата
списание „Нова социална поезия“, бр. 31, ноември, 2021, ISSN 2603-543X