Ваня Вълкова – Постиндустриална тишина и липса на хора

Два влака по трасето: Варна – Карнобат – Бургас

Влак 8650

Гара Варна

Разклопана врата – първа класа-
непрестанно се отваря и затваря

-/-/-/-/-/-/-/-/- -/-/-/-/-/-/-/-/

Гара Белослав

Огромни сивометални корпуси-коруби на цилиндрични индустриални тела

Запустели заводски обекти, на безнадеждност и безславност

Застанали в готовност за разкрач метални скелети на повдигащи машини

Спрели сред полето ръждясали вагони
Извън трасето-влакче на мечтите

Електропроводни конструкции-развети бели макари
Самотни електрически стълбове

Разноцветни копаещи машини
Изкопи сред ширнати поля

-/-/-/-/

Гара Дългопол

Излющен мъж седи
пред малък панелен блок
Болна архитектура на социалното планиране

-/-/-/

Гара Комунари

Постиндустриална самота и стърнища
Запустели тухлени къщи, тишина

///

Гара Подвис

Друг влак мина и се размина
Българското знаме продължи да виси

-/-/-/-//////

Гара Движение
Черно-бели био-корпуси на непрестанното преживяне

///////

Влак 3621

Гара Карнобат
Неочаквана Модерност – стъкло, метал, камък / сиво-бяло-черно
Чакам влак за Бургас – 3621

/=/=/=–///–-=-/////////–-==/……………………………………/ / /

Гара Айтос

Огромни сребристо бели силози
Успоредни ленти – бели административни индустриални сгради

Гара Долно езеро
Докато ми досади монотонността на преминаването
Гара Бургас

–

10 септември 2021

Постиндустриална тишина и липса на хора
(поема 3 части)
(Второ загубване, от три в кв. ,,Хаджи Димитър“)

/ I ВЪРВЯ И ГЛЕДАМ

Вървя в дългото завръщане вкъщи, през постиндустриалната ърбън среда

/-/-/-/-/-/-/////-/-//////–-/////////-////-////-////-////–– /

Метровлакът дойде навреме
Всички автобусни спирки бяха преброени
Последното стъпало
на рейс 86
беше последният реален обекти в
съприкосновение с моето тяло

GPS – а е включен

Очите ми са станали фасетни
Мускулите изгарят всичките ненужни калории,
извън инфраструктурното време
в което бях транспортно доставена
в квартал Хаджи Димитър

Времето в което тръгвам
Времето в което вярва
Времето в което загубвам ориентири за посока

GPS – а ме подтиква да попадна във времето на безтегловност
GPS – а спира да работи
Батерията ми спира да работи

Вървя
Въздухът е сивосин и студен
Дишам

Линията над булеварда се проточва безкрайно
––––––––––––––––––––
Гледам
Металът сграбчва белите фасади
Една до друга, една до друга, една в друга, една през друга,
модерни административни и технологични,
модерни постиндустриални сгради
Фабрики за утилитарни мечти
Студеният лек ветрец преминава,
през тъканта на булеварда
Няма никой

Вървя
Вървя
Вървя

През индустриален утопичен ландшафт
Вървя
Вървя
Вървя

без почивка, без пауза, без мисъл, само гледам, попивам студенината на посивялото слънце
Вървя
Вървя
Вървя
/… //…///….. ///…///….. ///….///….. ///….///….. ///….///….. ///….

METAЛ-РЪЖДА-РЕКА

Минавам,
през празните улици на индустриалната пустиня;
през заводската пост-соц-изоставена пустош;
през новата постиндустриална стерилност;
през студена градска пустош

Много е странно

Само реката разваля статичността на пейзажа,
тя тече към старите складове –
запуснати и примитивни
Два века назад
Няма хора,
а където има
са бързо преминаващи или незаинтересовани от другите

Студена тишина

Завърнах се от индъстриъл зоната на здрача
Сметнах 3 часа и половина, ходих, без да спра

Модерни минимъл сгради,
метал, строги стени,
бяло, сиво
студена светлина
отделни детайли в синьо,
тишина
студен въздух
дълъг булевард, без пешеходна зона,
поток коли, само звук от гуми,
автомивка,
без хора
модерни индустриални халета,
без хора,
липса на хора, липса на слънце, липса на табели

КОНТРАСТИ В ИНДУСТРИАЛНАТА ЗОНА:
предмодерно – модерно – постмодерно

Преживяването е много стерилно
И понеже няма хора е много интересно
От време на време тишината се пресича
Някакви хора се качват в колите си и тръгват
От време на време тишината се пресича
От говоренето на реката
От време на време реката се вижда
От време на време имам болки в краката
От време на време гърмът на автобус ме задминава

В старата индустриална зона
видях жена
влачеща огромен куп – използвани картони и синтетични плоскости,
едвам
едвам
върви и стърже
една прегърбена жена,
без години, без усмивка, без надежда
едвам
върви и мъкне
количка от метал,
пресича пешеходната пътека

Там има стари складове
и млада жена опаковаща различни индустриални останки,
за да ги носи някъде,
другаде
Страшна социална мизерия, и контраст с белите сгради,
на булеварда, без знаци
Немощ
Не спирах да вървя и гледах от страни
беше много интересно, като филм,
нищо, че не намерих сградата на Американски технически център
Има такава постройка, но GPS не я намери

/II ЗАВРЪЩАНЕ-ПЕШ

САМО ходих и гледах и снимах
Модерни индустриални и административни минимални сгради,
метал, строги стени,
всичко в бяло, отделни детайли в синьо,
тишина, студен въздух, дълъг булевард, без пешеходна зона,
поток коли, само звук от гуми, автомивка, без хора,
модерни индустриални халета, без хора,
липса на хора, липса на слънце, липса на табели (много кофти).

Да
Много ме боли лявото бедро.
Сега съм полегнала на криво, със зареден телефон в ръка
гледам снимките в главата и на екрана
различни са
колко са много
колко са тежки
боли ме главата

/ III ЛЕКТРОННА КУТИЯ

Пия чай
Кракът много ме боли
-/// ………. @
Включване на имейл електронният поток
Изпращам цялото текстово и визуално преживяване от част I на мой приятел

– vv
,,Завърнах се от индъстриъл зоната на здрача
Сметнах 3 часа и половина, без да спра
….
….
…
…
…
/
Пауза, подбирам и изпращам снимки

– / sensitive robot от група objectart се включи
– ,,е то не е нещо особено – няма много архитектурна мисъл
–
– ОЧАКВАХМЕ ПОВЕЧЕ – нещо като това …. (страхотна сграда, някъде в Германия или където и да е в Европа)

– / vv

,,няма хора, а където има, те са преминаващи или незаинтересовани от другите.

Вървях, без да спирам
кв. ,,Хаджи Димитър“ е много интересно пространство

През в циганския квартал към Малашевци с ужасните съборетини
и купища боклук в реката
и глутници кучета,
покрай три огромни камиона с едри потни мъжаги
и аз ускорих крачка
и се върнах към по-цивилизованата част,
прекосявайки празното бетонно пространство – възможен бъдеш паркинг –
срещу разпадащият се завод
посока БИЛА и булевардите с автобуси ;)))

А, иначе е много интересно.
МНОГО
обичам такива места.

– / sensitive robot
,,страхотно е – някой път ще скитаме двамата – хеххе
мизерията е нещо необяснимо – как е възможно Япония да е срината от атомни бомби – а 25 години по-късно вече да е икономическа свръхсила – а 30 години български преход да доведе до едно нищо.“

– . . .
– / vv
,,Много беше нереално, казвам ти. А и спорадичната поява на доста мизерни хора още повече създаваше и индустриален утопичен ладшафт. Прoсто вървях, без почивка, без пауза, без мисъл, само гледах, попивах студенината и вярвах.
Аз много обичам такива състояния и преживявания. За втори път съм в ,,Хаджи Димитър и за втори път се губя в липсата на улични знаци и табели и хора.
Пустош. Студена индустриална пустош. Много е странно. Само реката развали всичко, но тя беше по към старите складове. Невероятно запуснати и примитивни. Два века назад.
.
– / sensitive robot
,,обезателно ще се разходим –
това са невероятни места – само да не ни набият – хаахха
направо е невероятно –
как едни страни са в първия свят – а други страни са в третия свят”

– / vv
…….

– / sensitive robot
– ,, къде изчезна ? ”

14. октомври 2021
(Спомен от едно прекосяване, на кв. ,,Хаджи Димитър“, втори път се губя в липсата на улични знаци и табели и хора)

списание „Нова социална поезия“, бр. 31, ноември, 2021, ISSN 2603-543X