Ивайло Божинов

 

Родината на котките

Кой помилва някога котките
на гробищата
пазачите ги сритват
поповете също
роднините плачат
а мъртвите –

мъртвите бавно и безмълвно се топят в пръстта.

А котките обикалят, обикалят –
между гробовете
мръсни, изгладнели
страховити
диви

имайки доверие единствено в мъртъвците
(само мъртъвците не сритват.)

Когато изгрее слънцето
приемат поза на надгробни статуи
неподвижни в най високата част на паметника

Може би това са
най-независимите котки.
Толкова много
една държава надгробна
паралелна
със задгробната държава на
мъртъвците.

През нощта с крясъци
се сбиват нагъсто
върху надгробните плочи.
През нощта никой не смее да наруши
спокойствието на мъртъвците
или провлаченото скръбно
удоволствие
на котките.

Дива свобода
купена от нулата
с глад.
Домашни животни –
без домове
настоятелно затворени
да не изкочи
смърт в живота.

Никакъв дом
(кипарисите безжалостно изправени)
и когато вали
котките, които мразят водата
колкото ние смъртта
издържат стоически –
мокри до костите.

Аз, вместо коливо за мъртвите
(които не ядат)
нося храна за котките
която поглъщат веднага.

И измежду роднините на
мъртъвците
обикалям
роднината на котките

които са диви и самотни
и никога не ми позволиха
да ги помилвам.

 

Превод от гръцки Меги Зафирова

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 31, ноември, 2021, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.