Ивайло Божинов
Родината на котките
Кой помилва някога котките
на гробищата
пазачите ги сритват
поповете също
роднините плачат
а мъртвите –
мъртвите бавно и безмълвно се топят в пръстта.
А котките обикалят, обикалят –
между гробовете
мръсни, изгладнели
страховити
диви
имайки доверие единствено в мъртъвците
(само мъртъвците не сритват.)
Когато изгрее слънцето
приемат поза на надгробни статуи
неподвижни в най високата част на паметника
Може би това са
най-независимите котки.
Толкова много
една държава надгробна
паралелна
със задгробната държава на
мъртъвците.
През нощта с крясъци
се сбиват нагъсто
върху надгробните плочи.
През нощта никой не смее да наруши
спокойствието на мъртъвците
или провлаченото скръбно
удоволствие
на котките.
Дива свобода
купена от нулата
с глад.
Домашни животни –
без домове
настоятелно затворени
да не изкочи
смърт в живота.
Никакъв дом
(кипарисите безжалостно изправени)
и когато вали
котките, които мразят водата
колкото ние смъртта
издържат стоически –
мокри до костите.
Аз, вместо коливо за мъртвите
(които не ядат)
нося храна за котките
която поглъщат веднага.
И измежду роднините на
мъртъвците
обикалям
роднината на котките
които са диви и самотни
и никога не ми позволиха
да ги помилвам.
Превод от гръцки Меги Зафирова
списание „Нова социална поезия“, бр. 31, ноември, 2021, ISSN 2603-543X