Петра Марино, Фотография; Фотография; Варна; 2015 – Going Through
Майолика
Вечно усмихнaтият
Шофьор на такси
Който лъже
Че е банков служител
И иска да има жена
Имало е години
В които се е прибирал
От нощна смяна
С парите за тристаен апартамент в софия
Бащата митничар
Битов алкохолик
Говори ласкаво
На сина си
Системен алкохолик
В един от малкото
Дни извън
Делириум тременс
Съседката им
Пенсионерка от късния соц
Приведена скубе трева
От тротоара
И тримата се хранят оскъдно
Смъртта очаква в края
Еднакво търпеливо
И тримата
В Малкият театър „Суонзи“
хартията лежи спокойно
не е мъртва
прахта и тя не е
под навеса за лодки
На себе си
Неизбежно е да приличаш на нещо
И дори да не приличаш на нещо
Приличаш на нищо
В тази неизбежност
Идваш на себе си
Картина на счупено стъкло
Ужасът покрит с любов, за да не е смъртоносен
Уморени очи зад стар диоптър
Малки мънички картини
Красиво съвападение
Твоят кораб е в пристанището
Хляб като ваза
Прояден от мишките
С пръст в устата на летяща риба
Стара усмивка зад жълти зъби
Очи, които не гледат в нещо
Първите знаци са видими
Светлината е девствена за всичко, от което се срамувате
списание „Нова социална поезия“, бр. 29, юли, 2021, ISSN 2603-543X