Петра Марино, Фотография; София, бул. Македония; 2018 – Neighbours’ Boundaries
всичко това
казваш
е трябвало да се случи –
преди кръвта от черешите
да напои устните ми:
синята рязкост на морето
където веднъж
прерязох
пъпната си връв
смъртта на залеза в лилавите
полета
от магарешки бодил
сред които все забравяхме
лейката на дъщеря ни
тялото на мама
леко
леко като лястовица
понесло се над кръстовете
(прощавай мамо
закъснях
дори за погребението ти)
кафенетата
приютили тъгата ни
на площад Барберини
тръпката на плътта
набраздена
от прокълнати
мостове
Сега знам
всичко това е трябвало
да се случи–
за да ми донесеш един следобед
шепа череши…
списание „Нова социална поезия“, бр. 29, юли, 2021, ISSN 2603-543X