Петра Марино, Фотография; София, сградата на бившата Музикална гимназия; 2016 – Traces of Time 2
грозно
хубави и хитри
хиляди
Бай Ганьовци
събрани
на площада
неподредени
размахали
свити на
руло
свидни
свидетелства за
дисидентство
бият гърди
с тежки дипломи
спечелени на
промоция
в престижен
университет
и патетични
и отчаяно решителни
крещят
„Аз Не Съм Селянин!“
Архонт и Вълк
(по „Червената Шапчица“)
„Родино, защо са ти пораснали толкова ушите? „
„Ослушвам се.“
„Родино, защо са ти станали такива големи очите?“
„Наблюдавам.“
„Родино, за какво са ти тези огромни ръце?“
„За подаянията.“
„Ой, Родино! Изведнъж ти потекоха лиги..“
„Пак огладнях.“
„Но нали аз все още нося червената шапчица?!“
Вълкът скочил, свалил маската и се нахвърлил:
„А аз никога не съм имал Родина!“
международно
афганистанските момчета
вече знаят
да бягат
когато кучето е насъскано
на „мангал!“
списание „Нова социална поезия“, бр. 29, юли, 2021, ISSN 2603-543X