Петра Марино, Фотография; Пловдив, базар „Капана“; 2020 – White and Black Wings of an Angel

 

70-годишна пенсионерка работеща. имам 45 години стаж като медицинска сестра взимам 350 лева пенсия. няма какво да направя. как няма. вземи камък и счупи някой прозорец на парламента. представих си я с кърпа на чело и с боен вик седемдесетгодишна телмаилуиз. не мога. трябва да работя за внуците. виждам я как пълни с шепи празен басейн. накрая успява. отделя се от дъното и отплава. след 70 броя ставане лягане работа ядене празници свърши хартията верото също малко благополучие срещи раздели пазар дистанционно лесна книга ферма за мравки без мравки забравили сте да поръчате едри американски ровиш по мравуняците за неопитомени дивачки. в друга вселена. буря с глава на карфица. на която стъпваш. и те удрят с тарани. не падаш. притегателна сила на концентрирано бедствие. равновесие. примесено с лютив страх който се изпарява от напрежение. готов да убиваш или да умреш. порой гръмотевица град удрят инжекция с течен метал втвърдява се в гръбнак. чук в телевизора в ръка с изпъкнали вени. чук и огньове. поглъщат и правят на прах сладко-отровните сънища. хамакът тук се люлее. дрънчи фалшиво песен приспивна. 70 такта е и е лесна-на-на-на-на на-на-на на-на-на-на на-на-на на-на-на-на на-на-на на-на-на-на на-на-на-на на-на-на-на на-на-на на-на-на-на на-на-на на-на-на-на на-на-на на-на-на-на на-на-на-на на-на-на-на на-на-на на-на-на-на на-на-на на-на-на-на на-на-на на-на-на-на на-на-на-на на-на-на-на на-на-на на-на-на-на на-на-на на-на-на-на на-на-на на-на-на-на на-на-на-на на-на-на-на на-на-на на-на-на-на на-на-на на-на-на-на на-на-на на-на-на-на на-на-на-на на-на-на-на на-на-на на-на-на-на на-на-на на-на-на-на на-на-на на-на-на-на на-на-на-на на-на-на-на на-на-на на-на-на-на

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 29, юли, 2021, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.