Петра Марино, Фотография; Пловдив, базар „Капана“; 2020 – А Touch

 

„…и яростно оттам замервам хората
със пръст от старите саксии без цветя.“

Атанас Далчев

 

Кир:

Трябва да се отърва от малката лепка. Хубаво беше в началото: тя – фина и деликатна миньонка, студентка първи курс във ФКНФ, девствена и готова да се учи, да бъде обучена на всичко „от-до“. А аз съм най-добрият професор за моето малко мушкато. Наричам я така, защото това е любимото й цвете и в квартирата й на шестия етаж е пълна със него. Саксии с най-различни червени, бели, шарени мушката са наредени на прозореца. А що се отнася до мен, опитът ми с жените не е малък, но с прощъпулка ми и за пръв път. И за последен – щото не ми трябват повече такива. Цяла седмица бяхме заедно почти непрекъснато. Аз гледах да се скатая от офиса (а все пак трябва да се работи), тя бягаше от лекции. Гледахме порно, експериментирахме разни пози, най-вече я тренирах на френски… интересен секс. Тя ми беше интересна с манията си по Маркес, „Нирвана“ и най-вече по оная тъпа китка.

Излизахме и с компанията, мъж, минал средата на 30-те си години все пак трябва да се похвали с 18-годишно свежо гадже. Веселяхме се и мислех, че ще излезе човек от нея, но не стана – превърна се в бреме и досада. Залепи ми се като сопол – Кир, това, Кир, онова… Непрекъснато ми пише на месинджъра всякакви глупости. Обичала ме. И аз обичам бира с пържени картофи, но не им го пиша на всеки 15 минути. Започна и през офиса да наминава, и стана съвсем неудобно заради Таня – новата служителка, на която е въпрос на време да смъкна прашките.

Трябва да взема мерки за Кристина. Аман от натрапчиви довчерашни девственици. Ще я заведа на купон.

Кристина:

Той се казва Кирил, но му викат Кир и го обичам. Кир е първият ми мъж и искам да е последният. Той стана целият ми свят. Владее всички мои сетива. Събуждам се с мисълта за него, заспивам с мисълта за него. Такава трябва да е любовта: обичаш, отдаваш се, ставате едно цяло – една душа с две тела. Разбираме се напълно. Сексуалните му уроци са ненадминати. Много е нежен, най-нежният в цялата Вселена.  Аз умирам за нежност. Върховна беше идеята му да ме гали с цвят от любимото ми мушкато между краката по време на любовната игра, а после – по време на акта – да рецитира в ритъм „Муш, муш мушкато“. Муш – и ме мушка, муш – и ме мушка… „Муш, муш мушкато“ стана запазена марка на нашата любов.

Вкара ме в компанията си – свестни са. Само Ото малко ме плаши – огромният гологлав Ото с най-грозните сини очи на света. Като че ли ще ми направи дисекция с поглед, ще ми извади червата и ще ги изяде. Ако трябва да съм честна – гаден ми е. Намекнах на Кир, че в присъствието на този негов приятел не ми е комфортно, а Кир се смее: Ото имал 24-сантиметрово мъжество, свършвал бавно и жените умирали за него. Аз пък бих умряла от него, но не казвам нищо повече, защото Кир се дразни.

През последните седмици почти не съм го виждала. Започнаха да ми минават през ума разни неща… Но напразно съм се страхувала – ето че ми са обади и ще ходим на купон у приятели. Казва, че щяло да има музика, интелектуални разговори за литература и муш-мушкато. Не разбирам защо трябва да правим секс на чуждо място, а не у нас. Но как да откажа на любимия, щом той така иска?

Къщата е огромна, купонджиите са много, пиенето и тревата също… и някак загубвам Кир. Срещам Таня, колежката му – казва ми да търся на горния етаж, на терасата при цветята. Качвам се. На дъното на терасата виждам силует на мъж и тръгвам към него. Мъжът се обръща. Стряскам се. Не е Кир. Ото е.

Ото:

От цял час чукам пачаврата на Кир на терасата с китките, където някой предвидливо е сложил кушетка… а знам, че мина час, защото на стената виси старинен стенен часовник с кукувица. С други думи – перфектната обстановка. Кир е истински пич – пусна ми гаджето си. Не съм го молил, той сам знаеше, че съм й навит. Така е с истинските приятели. А тя е толкова мъничка. Тясна е – най-тясната путка, която съм сцепвал. Също ми е навита – нищо, че се дърпаше в началото. Изобщо няма да бързам. И Кир така поръча, а и аз си имам проблем със свършването. „Муш, муш мушкато“ – говоря й на ушенце, докато натягам. Опъвам я на задна, затиснал съм ръцете й на гърба, а главата й – във възглавницата… Кир спомена, че обичала грубата игра. Боли я и това е хубаво. Направи малко театър, опита се да вика – няколко шамара и нещата са в релси. После плака, скимтя и трепери. Сега съвсем е замлъкнала, ще трябва пак да я свестявам. Раздрусвам я яко – опитва се стане от кушетката. А, не, малката – още не. Искам нещо ново – задника ти, стегнатия ти малък задник. Не съм свършил, имаме доста работа. „Кир“ – вика тя. Побеснявам. Аз съм Ото – Кир не е тук. Ще я накарам да вика моето име. Ото – крещя й, О-т-т-о! О-т-т-о!

„Ото“ – предава се тя и аз мощно се празня вътре в нея. Малкото мушкато на Кир е вече малко мушкато на Ото. Целувам я по вратлето. Чао, захарче, супер си! Два часа издържа, мамка му – два часа по часовник – страшна пичка! Следващата седмица купонът е у Влади. Заповядай, ако искаш и си донеси лубрикант. Ще съм готов пак да те изчукам.

Кир:

Стоя зад вратата на терасата и гледам как Ото опъва Кристина. Усещам странен прилив на нежност. Той голям, тя – дребничка. Мощният зъл кактус от пустинята ще изяде сладкото невинно мушкато. Така и трябва. Давай, звяр, разкъсай я! Дори да не й харесва в момента после ще ти е благодарна. Ще е благодарна и на двама ни.

Таня е до мен и заедно наблюдаваме представлението. Донякъде, докато се възбудим. Тя започва да ме гали и слиза за свирка. Чука се страхотно, не е някакво девствено дърво. Но не искам да съм несправедлив с Кристина. Добра ученичка беше и я предавам в опитни ръце – Ото ще й покаже доста неща.

Кристина:

Кои са тези мушката, на тази тераса? Не са моите. Не ми говорят. Не плачат с мен. Студени са. И на мен първо ми стана студено, когато Ото разкъса новата копринена блуза, днешния специален подарък от Кир за купона. Безценна е, а Ото за секунда я направи на парцали. Ото ръмжи, смачква гърдата ми и я захапва. Защо ме хапе? Спри, така боли – ще кажа на Кир! Ото се смее. Кир е при Таня, малката, сега са заедно, праскат се току до нас. А ти… Ти нямаш избор. И Ото нахлува, а аз мисля единствено какво ще стане, ако Кир научи. Ако Кир разбере – дали ще ми е бесен, че съм му изневерила? Дали няма да реши, че съм го искала?

Не помня колко продължи – часове, дни или години. Чувах любимото „Муш, муш мушкато“. Кир ли беше? Кир ли се е върнал? Трябва да е той. Знаех си, че ще се върне – ние се обичаме! Неговите думи са това, сигурна съм, че той ги изрича, но… това тяло, което пълни моето – то чие е? Не го познавам. Гадая за лицето на мъжа вътре в мен – Кир или Ото? С Ото правим любов, а Кир ме изнасилва… или беше обратното? Кой да ти каже. Объркана съм, а враждебното мушкато мълчи и отказва да помогне. Допускам, че Кир е мъртъв… Сигурно е мъртъв, но се е върнал като във филма „Призрак“ с Деми Мур и Патрик Суейзи. В чуждо тяло, специално за да бъде с мен. Да Кир е – чрез тялото на Ото. Защото Ото е мъжът, за когото знам, че ме удря, докато викам „кир“, но не усещам нищо. Само лепкава кир…. само мръсотия…

На сутринта дебела чистачка ме свестява с ритник. Махай се, повлекано. Не ми стига другото, ами и лайната ви трябва да чистя, отрепки недни. Теб като те гледам, бая са те ошмулили снощи… Колко бяха? На файтонче, а – един след друг? Хареса ли ти? Колко ти платиха? Или сама навири краката доброволно? Марш оттука!

Наметнах нечие кожено яке, захвърлено и оповръщано след купона и се прибрах в квартирата, при мушкатата. Полях ги с вода – вчера, преди да изляза с Кир ги бях забравила. Исках да поговорим, както винаги. Опитвах, опитвах. Но и те не ме искаха. Накрая се отказах. Нямаше смисъл да настоявам.

 

***

Саксията с бяло мушкато спокойно се разби на тротоара.

 

2-3 май 2021 г.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 29, юли, 2021, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.