ivied – Мартенски през юни

***
забравените стволове
столове на МОЛове
на които седим и танцуваме

***
владеете ли времето
и детето го може
красиво е в играта на Майя пък ти се натъжаваш

***
беше март
сега е юни
после месеци години съзерцания

***
мартенските
бях ги забравил после се намерихме
а ти къде си

***
първата капка вода
помни
историята на света

***
мравката
повдига глава
пое небето

***
втората капка вода
жаждата е паметта
в кристала на съзнанието

***
течаща лава
във вятъра
между две крачки

***
третата капка вода
течната светлина в теб
преплувала световете

***
с пръстите
издигаш времето
на пръсти

***
онази сянка
е маймунката
която втренчено се настройва

***
всеки камък
мога да издигна в звук
правено е за да ни направят

***
направо е посока
целта
само стрелата знае

***
струните
на преливащата 8-ца
опънати към вечността

***
сенките
са публика
на ароматната пръчица

***
слонове върху МОЛове
птици залепени на залези
дължината на вълната скъсената памет

***
откриваме и роптаем
пред болката немеем
на радостта пък търсим сенките

***
обърнеш ли се човеко
не си на луната от правилната страна
облякъл си балтона откъм гърба си

***
и прозираш през копчетата си
влиза Вселената през тях
болките ти са конците им за зашиване

***
гледаш през рамото
не към звездите
а към хляба на другия

***
пропускаш Любовта
защото сравняваш
и я търсиш от другите

***
питай детето
негов е изгрева на всяка улица
водеща до булеварда на залеза

списание „Нова социална поезия“, бр. 29, юли, 2021, ISSN 2603-543X