Росен Тошев, Путин в сърцата ни I, 2019 г., 120х80 см, c-print, хартия

 

Хляб и карамфили

отчужден от смисъла на думите
подслушвам:
препирня на стъклото с дъждовните капки
предпролетни
под десанта от облаци луди над цветните куполи;
пантомима на мъртъв пред скърбящата публика
с карамфилите гладни на гроба му
приласкаващи хляба и виното;
недовършени стихове
дето ровят в небцето на немия
нервни тикове сякаш
несекващи;
жежък крясък в плътта от гигантско желание
неизпълнено
никога…

 

***

правя си хартиени момичета –
балерина с бяла пачка
стегната на кок
змийска грация от гъвкавост и
еластичност
като вейка тънка
крехка
звънка
скъса се хартиения крак
обаче
не успя да чуе и аплаузи
неосъществена премиера
полетя във коша само
обгорена
с пепелта от днешната цигара
проститутка с плътен грим
със коси смолисти
с наредени зъби
бе порязана от острието
безразличието ми
и накълцана от
импотентност
а цветарка малка
наранима
като в стих на Смирненски
прокудена
хризантема
неоткъсната
се удавя във сълзите ми
и изчезват устните рубинени…

 

***

могли сме да се срещнем
да си потрябваме един на друг
и да говорим много
да се докосваме
рисувайки галактики в спирали
по пясъка
или в пръстта
но изтъкани сме от празното
пространство
на суетата
на дребни мисли
под езиците
и под възглавниците ни
и ето
няма среща
така не ти потрябвах
обречен на мълчание
те чакам
със длани недокоснати
в които стискам четки
за рисуване
каквото пожелаеш
от сенки златоалени
до снежни произволи
ще драскам
по гърба ти…

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 28, май, 2021, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.