Росен Тошев, I love Croatia II, 2015 г., 80х100 см, c-print, маслени бои, платно

 

***

Смъди и дразни
зад очните ябълки
между плешките
да се измъкне
преди да изчезне
не в дъжда, не в мъглата
а между плешките
и завинаги зад очните ябълки
станали стъклени
не в дъжда, не в мъглата
смъди и дразни
преди да изчезне
зад очните ябълки
и между плешките

 

Fuck u all

Фрийдъм… A.k.а. Дрийм ъф…
Или Свободата, за която мечтаем

Мечтата на Марвел героя
Да бъде не просто герой
А и гей
Се сбъдва
Ето ви ядене, ето ви пиене
Глоба за Туитър
За освободителни постове
Дишайте последните глътки
Свободата, за която мечтаем
Се е облегнала пиянски уморено на стълба
И ще бъде арестувана, щом се свлече
Свободата, за която мечтаем…
Онази…
Търсете от утре
В раздел митове и легенди

 

***

Не пукам балони
когато заминават за Северния полюс
не реша коси на русалка
когато се навеждам с вълните
не мисля
когато човекоподобни изскачат пред погледа ми
убивам ги след втората цигара
не стъпвам по главите на мравките
не говоря
когато бръмчат крилата на ястребите
не си спомням
когато не те е имало
и когато те няма
когато
виж как избухват звездите
когато
не съм била земя
не съм пръст
ни кръв в мен не е останала
не съм
когато заминавам
когато
тихо моля се да не съм
остава
когато всичко
е без
мен
тогава

 

***

Хванах се за въжетата
когато асансьорът започна да пропада
и всички хора
минаха през мен
докато летях нагоре

 

***

Седях и се ослушвах, пръхтях,
а кожата – настръхваше.
Рогата ми, слонова кост,
блестяха остри на слънцето.
Чакаха кръвта от сърцето ми да шурне
към последния залез за деня.
Червен, разрушителен миг.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 28, май, 2021, ISSN 2603-543X

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.